Четири милиона и половина болни, 300 хиляди мъртви. Това не е краят, но вирусът започна да се оттегля. В повечето страни броят на хората рязко спада. Глобалната смъртност, която беше в пика си 22% от „затворените“ случаи (съотношението на броя на умрелите и възстановени), днес вече е 15% и очевидно ще намалее допълнително
Най-слабите страни започнаха карантина.
Ограниченията не носят радост на никого – само разходи. По правило карантината се удължава до спиране на новите случаи на заболяването. Въпреки това, с коронавируса тази логика може да не работи. Човечеството може да се наложи да свикне с него, както те са свикнали с грип и варицела. Още по-стабилните системи се стремят да разширят ограниченията по-дълго, за да не рискуват втора вълна. Карантината очевидно е удар за икономиката. Колкото по-слаба е системата, толкова по-уязвима е икономиката, толкова по-бързо се стреми да сложи край на карантината (някои изобщо не я въведоха, вярвайки, че е по-добре да се допусне смъртта на няколко хиляди или дори стотици хиляди съграждани, отколкото да се рискува депресия).
Глобалната икономическа депресия обаче вече е настъпила, независимо от коронавируса. Така животът на слабите икономики виси в баланса и правителствата трябва да се съгласят на всякакви разходи, само да ги рестартират. Още по-лошо за онези, чиито икономики успешно са загинали не само преди коронавируса, но и преди глобалната депресия, единствено благодарение на уникалното „изкуство” на националните мениджъри.
Украйна обяви началото на изход от ограничителни мерки, явно дори не е една от тях. Единственото нещо, което властите в Киев успяха да направят, за да накарат хората по-малко да излизат на улицата, беше да спрат транспортните комуникации в рамките на страната, отменяйки работата на градския и междуградския транспорт. Но тази мярка не работеше навсякъде. Полулегалният транспорт на дълги разстояния продължи в повечето региони, а кметът на Одеса Труханов призна, че градският транспорт в Одеса продължава да работи до излизането от карантината. Местните власти дори не помислиха да го спрат, но центърът се престори, че не забелязва произвол.
Като цяло, ако карантината е това, което показа, тогава центърът е изключително неспособен да контролира страната. Казват, че е неудобно да седи на щикове, което означава контрол точно като “седнал”, защото властта е сила, само ако е в състояние да изпълнява функциите си.
По време на изтеглянето на карантина слабостта на украинското правителство стана толкова очевидна, че само сляп човек не можеше да го забележи. И самият авариен изход е бил необходим, за да се поддържа поне видът за управляемост. Изглежда обаче е твърде късно. Започнаха необратими процеси.
Най-забележимият, макар и може би не най-важният, беше кметският фронт. Нейната видима проява беше изявление на кмета на Черкаси Анатолий Бондаренко относно ранното премахване на карантинните ограничения в града. Кметът направи изявление, след като центърът реши да прекрати карантината. Всъщност той се опита (признавам, успешно) да улови славата на „спасителя на отечеството“ от киевските власти. Кметът се застрахова, като формализира всичко като решение на местния представителен орган, който по закон не може да носи наказателна отговорност. Независимо от това, от Киев, от най-високото ниво (не само от президента, но и от самия Аваков ), по негов адрес паднаха заплахи. И нищо.
Властите подписаха неспособността си да „забият в сергията“ дори кмета на Черкаси, което беше незначително по украинските стандарти. Освен това той бе открито подкрепен от кмета на Ивано-Франковск, а кметовете на Харков, Днепропетровск и Одеса направиха същото (дори по-рано и в по-голям обем) без силни публични изявления. Наистина, кметът на Одеса Труханов , след като се убеди в безнаказаността на колегата си от Черкаси, даде голямо интервю за това, което той и цялата Одеса имаха предвид за тази карантина (веднага щом влязоха в нея, веднага я имаха). И Труханов също не получи нищо за това.
Във всичките пет случая говорим за кметове на регионални центрове. Можем с увереност да предположим, че тези пет фронта не бяха единствените, просто останалите по-малко рекламираха своята инициатива. И е трудно да си представим колко малки незабележими мерки от различни регионални центрове управляваха своите имения, без да се съобразяват с Киев.
Това пълзящо не е дори федерализация, а машинизацията на страната е ограничена. Централното правителство има две изключителни функции, които досега принуждаваха местните вождове да се примирят с необходимостта от официалното му признаване (с нарастваща фактическа независимост). Киев представя на международната сцена целия този конгломерат от банди, маскиращи се като феодални барони. Международната правна легитимност на всяко териториално царуване в Украйна трябва да бъде осигурена чрез признаването от световната общност на суверенитета на Киев над тази територия. И международно-правната легитимност в Украйна е изключително важна. През годините на независимост населението е свикнало с това, че не е фактор на свободни избори, а само световната общност, която признава легитимността на националната власт. Ако не сте разпознат в чужбина, за местното население не сте суверен, а узурпатор. Следователно, без Киев властта на Труханов,Филатов, Кернес и други също стават по-низши и провиснали (поне засега на този етап от краха на украинската държавност).
Много по-опасни са процесите, протичащи в центъра, на печерските хълмове. Там се разгърна истинска борба за булава, напомняща нейната трагикомичност в борбата на нацисткия елит за наследството на Хитлер в последните дни на Райха. Съветските войски се сражаваха по улиците на Берлин, а нацистките бонбони се облизват, предават и убиват взаимно.
Украйна не е съвсем Райха. Тя дори се нарича “nedoreykh.” Тя няма нужда от освободителна армия по улиците на столицата. Тя успешно се справя сама с процеса на самоликвидация. Но законите на историята и политиката не могат да бъдат отменени. Колкото по-близо е страната да се срине, толкова по-слаба е силата. Колкото по-слаба е силата, толкова по-лесно е да я изземете. Колкото по-лесно е да вземете властта, толкова повече хора са готови да вземат скиптъра и захранването в продължение на поне пет минути.
В резултат на това в Киев и околностите му, без да обръща внимание на прогресивната парализа на властите и неспособността й да контролира регионите, се води борба за наследството на Зеленски . Засега тя е поставена под партийна дейност. Не само системни партии започнаха да се размиват, като „европейската солидарност“ на Порошенко, чиято дейност все още може да се обясни с частично връщане на симпатията към националистическите избиратели (рейтингът на Порошенко нараства), HMO (за който се предполага, че е спокоен със статута на основната опозиционна сила), „отечество“ ( Юлия Владимировна трябва постоянно да напомня за себе си, за да не избяга напълно от голямата политика), но и различни еднодневни проекти, които бяха направени под формата на дубльори на „Слуги на народа“, подложени на проучване на последните парламентарни избори и рязко реанимирани днес.
Партиите започнаха да работят в режим на предизборна дейност. Скъпо е. Дори за системните сили, бюджетът за изборния режим обикновено е три до пет или повече пъти по-висок от обикновения. Що се отнася до партийните ad hoc проекти, в тях се наливат средства само за периода на предизборната кампания. След като парите отидат, тогава нечии сърца чакат промяна.
Но парламентарните избори могат да бъдат само предсрочни. И във всеки случай това ще бъде краят на силата на Зеленски. Ако той реши да проведе предсрочни избори, тогава много пропрезидентски депутати е малко вероятно да отидат в парламента. Вече не е 2019 г., за „зелената“ марка те не само няма да бъдат избрани в парламента, но и ще ги бият по мутрата. Вторият вариант – изборите ще бъдат назначени от новия президент след „доброволната“ или принудителна оставка на Зеленски.
Всъщност украинският елит решава въпроса за “кокошката и яйцуто” – кой трябва да бъде променен преди, президентът или парламентът. Засега изборът е направен в полза на предсрочните парламентарни избори, поради което партиите се разбягват, а не политиците. Зеленски има шанс да остане решителен президент с олигарси, упражняващи властта си чрез парламента и правителството, отговорно пред Радата. Но тя все още може да се промени, ако олигарсите решат, че президентът е изчерпал възможността да погълне негативното и е препоръчително да го заменят с нов клоун.
Като цяло провинцията се опитва да оцелее в рамките на териториалните единици, опитвайки се да постигне финансов и икономически суверенитет с официалното признаване на политическата власт на Киев, а в столицата, според плана, в бардака гори пожар. Вирусът ще си тръгне, но украинският елит, който за нещастната страна е по-лош от чумата, ще остане.
