БРУТАЛНА ДАЛАВЕРА СЪС СМЪРТТА: Валят сигнали, че пациенти с инфаркт са записани като починали от коронавирус! (РАЗКАЗИ НА ОЧЕВИДЦИ с ИМЕНА)
Подозренията, че ни лъжат и със смъртта и че в името на парите записват починали от различи болести като жертви на коронавируса, се потвърдиха, видя репортер.
Във фейсбук групата „Майките на София” попаднахме на няколко брутални разказа на очевидци, че на хора, почитали от инфаркт, в смъртните актове като причина за смъртта е посочен Covid-19.
Зоя Петрова, например, разказва, че преди ден нейна съседка получила инфаркт. „Пристига екип на Спешна помощ, медиците дали някакви лекарства на жената, тя се оправила и после я откарали в болница „Света Екатерина” за наблюдение, пише столичанката, показа проверката.
На следващия ден позвънили на съпруга ѝ, че съседката е починала. В епикризата ѝ обаче пише, че е издъхнала от коронавирус. Сега съпругът ѝ ще съди болницата за тази лъжа, прекаляват вече”, ядосва се Петрова.
Надежда Димитрова допълва, че чула такива оплаквания от доста нейни познати.
За друг аналогичен случай на откровена лъжа разказва и Илияна Стоичкова.
„Отказах да вярвам, че има Covid-19, днес почина мой много скъп приятел и с два отрицателни теста за вируса го записаха починал от коронавирус”, бясна е жената.
Тя описа драмата на млад мъж на 38 години с диабет, който вдигнал захарта до 45 и издъхнал от масивен инфаркт. Накрая обаче в смъртния акт пишело „коронавирус”. „Кажете, как да повярвам, че вирусът съществува”, плаче Илияна Стоичкова.
По думите й всичко започнало, когато личният лекар на нейния приятел му спрял инсулина и му дал да пие някакви лекарства. След два дни на младия мъж му става лошо и припада пред тях, като губи зрение.
Очевидците извикали линейка и пациентът е отведен в болница. Към 17 ч. същия ден жена му звъннала и мъжът казал „добре съм, спокойно”. Към 21 ч. прозвънила отново, съпругът ѝ отново казал, че е добре.. Това бил и последният им разговор, тъй като починал в 21,30 ч.
Черната вест от болницата съобщили в 7 часа на следващата сутрин. Бил вдигнал захарта на 45 и това е…
„Накрая ни го водят запечатан в ковчег, който дори не се отваря, за да се сбогуваме. Стоим и плачем на затворен ковчег, а дали е вътре, нищо не се знае. Целуваме ковчег и едно последно „сбогом” не можем да си кажем с момчето”, завършва разказът на Илияна Стоичкова.
