Томислав Дончев представи малкоумен онлайн план на правителството за “възстановяване и устойчивост”.
Гръмко представеният от Томислав Дончев документ провокира много повече въпроси, отколкото са отговорите, особено на важните въпроси пред нашето общество.
Експертен анализ върху правителствения План за възстановяване и устойчивост от икономическия експерт и преподавател Любослав Костов обръща внимание на проблемите в документа и предлага промени.
За целите на програмиране на средствата на ниво ЕС през следващите години, всяка държава трябваше да изготви Национален план за възстановяване и устойчивост като приложение към Националната си програма за реформи. Логично, в края на октомври тази година, вицепремиерът Томислав Дончев представи т.нар. „План за възстановяване и устойчивост“ на Република България, който се очертава да бъде най-мащабния програмен документ за страната ни откакто е член на ЕС.
Тази мащабност, която касае както конкретни финансови средства (възможност за усвояване на безвъзмездни средства в размер от над 12 млрд. лв.), така и поставените амбициозни цели за решаване на не малка част от проблемите в обществото, изисква от нас систематичен критичен поглед. Докато все още това е възможно, представеният план се нуждае от промени.
На първо място, този план бе замислен, стъпвайки върху Националната програма за развитие (НПР) България 2030. Тези намерения са заявени в самия документ още в началото, като в приложението са описани всички индикатори и целеви стойности на измерителите, които бяха заложени в проекта на НПР 2030. Всъщност, това са единствените количествени индикатори в целия план, което поставя неговата емпирична верификация под въпрос още в началото, тъй като стъпва на числа, които са били релевантни преди една година, но ситуацията е много динамична.
На второ място, основните стратегически цели в „България 2030 бяха: 1) ускорено икономическо развитие, 2) демографски подем и 3) намаляване на неравенствата. Следователно, необходимо е, когато четем този нов План, да намерим максимална приемственост между целите в „България 2030“ и конкретните мерки и политики, които се разписват в него. Категорично трябва да бъде заявено, че към момента подобно нещо липсва. Какви политики са предвидени за борбата с неравенствата и преодоляване на демографската криза? Отговорът е много прост: никакви.
На трето място, съотношението в разпределението на ресурсите по отделните стълбове провокира противоречия. Необходима е повече информация, например, защо се отделят повече пари за „Иновативна България“ и „Свързана България“ и по-малко пари за „Справедлива България“, при положение, че страната ни от години е на последно място в ЕС по множество социалните индикатори. Парите за „Зелена България“ пък са двойно по-високи спрямо всичко останало, което не е непременно нещо лошо, но внимателния прочит показва, че повече от половината от тях са за т.нар. „енергийна ефективност“, с една дума: за стиропор. Нямам нищо против безплатното саниране на сгради, но не и когато то се прави от не повече от 10 фирми, а условията по обществените поръчки са изключително непазарни.
Четвърто, всички реформи трябва да са подробно представени по начин, позволяващ да се прецени какъв проблем решават и как ще го постигнат. Към момента, ако четем целият план като едно цяло, това също липсва. Необходимо е да се посочат и основните допускания и използваните модели за количествена оценка на въздействието от предложената съвкупност от мерки. Към момента има заявени намерения, без тези намерения да са облечени количествено с конкретни макроикономически параметри.
Вече има първоначални емпирични оценки от чужди автори в тази посока, които твърдят, че при правилно инвестиране, БВП на страните-членки би могъл да нарасне с до 2%. Ето защо е необходима повече публична информация относно мултипликативния ефект върху реалната икономика от предвидените финансови средства по четирите стълба. С една дума: до колко добавена стойност води 1 лв. инвестиция от този План в стълб „Свързана България“, например? Ако не води до никаква добавена стойност, то тогава до решаването на какъв социален проблем води? Това са важните въпроси, на които трябва да си отговорим. Към момента отговори няма.
Пето, когато говорим за документ от такъв мащаб, е релевантно и включването на обобщен измерител, който да отразява реалната степен на конвергенция (сближаване) на страната спрямо средноевропейските равнища на доходи. Самата идея за реална конвергенция пък, би трябвало да бъде възприета като водещ елемент в цялата програма, като всички стълбове, приоритети и цели, трябва да бъдат взаимообвързани в този контекст. Липсата на такъв обобщен измерител може да се определи като съществена слабост на документа.
На шесто място, необходимо е разпределението на парите да отразява мащаба на предизвикателството в икономически и социален аспект. Нуждаем се от ясни критерии за разпределение на средствата по отделните стълбове и прилагане на йерархичен модел на степенуване на проблемите по важност, значимост и необходимост за обществото. Към момента не е ясно защо се дава приоритет на една реформа спрямо друга от гледна точка на разпределението на парите.
Седмо, необходимо е вътрешно преструктуриране на части от плана с цел тематична свързаност на заложените политики. Като съществен пример в тази посока може да се посочи област на политика „Бизнес среда“ в стълб „Справедлива България“. Тя трябва да се премести в стълб 1 – „Иновативна България“, тъй като в момента не става ясно каква е нейната роля в стълб 4. Освен това, в този стълб е необходимо да се обособи отделна област „Пазар на труда“. Към момента няма никаква синергия между отделните области, като в същото време, ключови проблеми от пазара на труда, които са пряк резултат от COVID-19 пандемията, не са включени никъде.
На осмо място, проблемът с демографската криза в България е очевиден, като той правилно е изведен в НПР 2030. Не се виждат конкретни политики в Плана в стълб „Справедлива България“, които да водят до преодоляване или забавяне на отрицателните демографски тенденции. Например, коефициентът на естествен прираст в Приложението е заложен да намалее от -6.6 пр. п. през 2019 г. до -5 пр. п. през 2030 г., при средни стойности за ЕС от -0,7 пр. п., макар да не става ясно как ще се осъществи това намаление.
Това е трудно постижимо без мерки за ограничаване на отрицателната нетна емиграция и мерки за стимулиране на имиграцията. Към момента, отчитайки стойностите, които НСИ регистрира за показателите „коефициент на фертилност“, „коефициент на раждаемост“, „коефициент на смъртност“ и нивото на нетна емиграция, е статистически невъзможно този отрицателен темп на прираст да намалее с -1,6 пр. п. за 10 години.
Девето, нетният коефициент на миграция е предвиден да бъде нулев към 2030 г. Към момента той е -0,5 пр. п. Това означава, че правителството предвижда броят на емигрантите да бъде равен на броя на имигрантите. Ако това е целевата стойност за нетна емиграция, която ще стимулира постигането на целевата стойност за коефициента на естествен прираст, то няма как да се изпълни заложената целева стойност от -5 пр. п. естествен прираст към 2030 г. Това би означавало, че прогнозите в Плана изключват външния свят и привличането на българи от чужбина и разчита изцяло на обръщане на тенденцията раждаемост/смъртност в рамките на страната (намаление на смъртността или увеличение на раждаемостта).
На десето място, в приложението има още един индикатор: „коефициент на възрастова зависимост“. Предвидено е той да стане 36.5% и през 2030 г. при стойност от 32,5% в момента. Припомням, че средната възраст на населението на България нараства на всеки цикъл от 10 години средно с 3 години и 2 месеца, отчитайки тенденцията след 1960 г. до момента. Това означава, че без активна демографска политика няма как този коефициент да намалее. Средната възраст през 1972 г. на българина е била 30,3 години, докато средната възраст през 2016 г. е вече 43,4 години. Това означава, че ако тази тенденция се запази, средната възраст на населението към 2030 г. ще бъде малко над 46 години. Този процес няма как да не окаже негативно влияние и върху коефициента на възрастова зависимост, което от своя страна ще натовари още повече социалната система в страната.
На единадесето място, поставената целева стойност в Приложението по отношение на индекса DESI, няма как да бъде постигната. Целта е достигане на средното за ЕС равнище към 2030 г., като е цитирано средното ниво към 2019 г. – 52.5, при настояща стойност за България от 36.2. Това означава, че нивото на индекса е 68% от средноевропейското ниво към 2019 г. България регистрира среден темп на прираст на този индекс от 5,76% за последните 7 години, но през същото време средноевропейският темп на прираст е 5,8%. Това означава, че България ще постигне стойност от 52.5, но тя ще бъде далеч от средноевропейската през 2030 г., т.е. при отчитането на кумулативния прираст, може да се окажем в ситуация, при която стойността да бъде дори по-малка от отчетените в момента 68%. Следователно, трябва да се направи ревизия на тази целева стойност на индекса DESI, или ако не бъде направена такава, то ще е необходим годишен ръст на индекса DESI от над 8% на година.
И последно, но не по важност, по отношение на показателите за намаление на неравенствата, са посочени отново три индикатора, които е предвидено да търпят подобрение за периода до 2030 г. Предвидено е намаление на коефициента на Джини до 33% при стойност за 2020 г. от 40.8%. Тази стойност няма как да се постигне без много сериозни, допълнителни политики, каквито в момента не присъства в Плана.
Всъщност, неравенствата са засегнати единствено в Приложението, където е предвидено да намалеят драстично, но не става ясно в резултат на какви политики ще се осъществи това намаление. През последните десет години страната ни бележи единствено ръст/влошаване на този показател (коефициент на Джини).
В обобщение, този „План за възстановяване и устойчивост“ дава по-скоро аналогови решения на проблеми, които имат изцяло дигитален характер. Липсват много неща, а нивото на амбиция е доста ниско на фона на огромния ресурс, който имаме възможност да привлечем под формата на безвъзмездни средства (повече от 12 млрд. лв. по четирите стълба).
Липсват ключови теми като кръгова икономика и декарбонизация на промишлеността, а пазарът на труда изцяло отсъстват. Напълно отсъстват и конкретни политики за намаление на неравенствата и социалната депривация, както и реформи за преодоляване на демографската катастрофа. Не бива да забравяме също, че в условията на Covid-19 електронизацията на здравеопазването трябва да стане стратегически приоритет в дейността на всички звена на здравната система, но дори и тази тема липсва като акцент в Плана.
Гръмко представеният от Томислав Дончев документ провокира много повече въпроси, отколкото отговори, което никога не е добре за едно правителство. Няма как да заложиш 4,5 млрд. лв. за стиропор и да кръстиш тази мярка „енергийна ефективност“, но в същото време да не предвидиш дори 1 млн. лв. за пазара на труда, демографската криза и неравенствата.
Основният мотив на управляващите е да разписват проекти, които могат да бъдат защитени в Брюксел, и тъй като в момента „зеленото“ е модерно, се опитват под тази „шапка“ да прокарат всякакви проекти. Голямото противоречие е следното: ако разписваме проектите си съобразно това дали ще „минат“, а не съобразно нашата необходимост и нужди, то може би имаме генерален проблем, който има не само национални измерения, но и европейски.
Или иначе казано: към настоящия момент имаме „План за НЕвъзстановяване и НЕустойчивост“.
