Спомням си една сцена от “На западния фронт нищо ново” на Ремарк.
Група войници се пощят взаимно от въшки. Всеки преглежда главата на другия косъм по косъм и хвърля намерените въшки в канче сложено над огъня- пук, пук, пук… Така пукат въшките, като изгарят в канчето.
Цаката е да се изпукат всичките до последната въшка.
Иначе се развъждат отново и спасение няма.
Точно този звук чувам в главата си след обявяването на оставката или уволнението на поредната гербаджийска калинка – пук, пук, пук…
Не трябва да се спира нито за ден.
До последната калинка и последното корумпе.
БОЕЦ водим тази битка.
Продължаваме, бой до дупка.
БОЕЦ
