Проблемите на територията са толкова необятни, че дори няма единно мнение кой е най-тежкият. Всъщност от 32 години ние затъваме в мазни и отровни акита, които ни покриват душите и очите. Докато претръпнахме от мръсотията и свикнахме, че тя е естествената ни среда.
Когато започнахме да затъваме, ние ентусиазирано навлязохме в блатото, което ни хвалеха новите политици и все се надявахме да стигнем до спасителен остров. Само, че докато вървяхме през блатото, унищожиха икономиката ни, селското ни стопанство, образованието, здравеопазването и всеки здрав разум.
И най-страшното е, че от тинята, която ни сковава, не реагираме на мръсотията около нас. Хора умират на стълбите на болница, защото нямат пари или им отказват да ги приемат – е, случва се. Деца умират, защото родителите им нямат достатъчно имоти да продадат за операцията им, а кутиите за дарения, оставени в магазините, не събират достатъчно пари. Ние гузно гледаме в земята и подминаваме, благодарейки на Бог, че нас ни е отминала трагедията. Политиците ни крадат като в несвяст, ние тихичко псуваме и се надяваме, че някой /не ние – някой друг/, ще ги накаже. И в един момент приемаме за нормално това, което се случва около нас. Приемаме с тихо примирение всичко ненормално и в един момент си казваме, че така и трябва да бъде. С овчо примирение търпим да ни наричат тулупи от телевизора и успокояваме душата си с турски сериали и реалити-шоу.
Целите сме в акита, българи. Мафията ни убеди, че това, което прави, е нормално и съсипа живота на поколения българи. И е време за ЧИСТОТА и ВЪЗМЕЗДИЕ!
Елена Гунчева
