***На снимката Варшавското гето по време на нацистката окупация.***
Подготовката за терор е успяла, когато хората загубят контакт, както със своите ближни, така и с реалността около тях. Това е така, защото когато загубят правото да общуват, хората губят способността за обмяна както на опит, преживявания, така и на мисъл.
Идеалният инструмент на едно тоталитарно управление не е убеденият нацист или убеденият комунист, а хората, за които разграничението между факти и измислици и разграничението между истинско и фалшиво вече не съществува.
Терорът може да владее единствено и само над хора, които са изолирани един от друг.
Следователно, една от основните грижи на всяко тиранично правителство е да си осигури такава изолация.
Изолацията е началото на терора; със сигурност е най-плодородната му почва; и винаги е неговият резултат.
Изолацията винаги предшества тоталитаризма. Нейният отличителен белег е безсилието, доколкото силата същестува само когато хората действат заедно. Изолираните хора са безсилни по дефиниция.
Изолиран, човек остава в контакт със света само като предмет; когато най-елементарната форма на човешката съзидателност – способността да допринесе с нещо свое към останалия свят, е унищожена, изолацията става напълно непоносима… Изолацията тогава се превръща в самота.
Докато изолацията се отнася само до политическата сфера на живота, самотата се отнася до човешкия живот като цяло.
Тоталитарното управление, подобно на всички тирании, със сигурност не би могло да съществува, без да унищожи обществената сфера на живота, тоест без да унищожи, изолирайки хората, техните политически възможности и граждански права.
Но тоталитарното господство като форма на управление не се задоволява с тази изолация и разрушава и личния живот на хората.
Тоталитаризмът се основава на самотата, на усещането, че не принадлежиш към света изобщо, което е сред най-радикалните и отчайващи за човека преживявания.
Така тоталитаризмът е открил средство за доминиране и тероризиране на човешките същества отвътре.
„Произход на тоталитаризма“, 1951г.
Хана Арент е германо-американски политически теоретик и философ. Тя оказва сериозно влияние върху съвременната философия с книгата си „Тоталитаризъм“, в която разкрива механизмите на действие на тоталитарното управление, поставяйки под общ знаменател фашизма и комунизма.
Тоталитарните движения се различават коренно от автократичните режими, казва Аренд, доколкото автократичните режими се стремят само да спечелят абсолютна политическа власт и да поставят извън закона опозицията, докато тоталитарните режими се стремят да доминират във всеки аспект от живота на хората като прелюдия към своето господство.
Тя заявява: Интелектуалната, духовната и артистичната инициатива е толкова опасна за тоталитаризма, колкото и гангстерската инициатива на тълпата, и двете са по-опасни от обикновената политическа опозиция.
Постоянното преследване на всяка висша форма на интелектуална дейност от новите лидери произтича от нещо повече от естественото им негодувание от всичко, което не могат да разберат.
Пълното господство не позволява свободна инициатива в която и да е сфера на живота, в каквато и да е дейност, която не е напълно предвидима.
Тоталитаризмът във властта неизменно заменя всички способни и талантливи хора с перковци и глупаци, чиято липса на интелигентност и креативност ще е най-добрата гаранция за тяхната лоялност.
ХАНА АРЕНД
