“Нарушаване на свободата на словото” имаше, когато представители на правителството Борисов 3 открито в ефир заплашваха журналисти с уволнение.
В казуса с „Труд” има извеждане на нарушител, който нагло и продължително не си плаща дължимото. Както мен биха ме извели, както вас, както всеки един друг нарушител. Законите са еднакви за всички.
И да, има си фактури, има си крайно съдебни определения, всичко си има. Министерството на културата публикуваха номерата на документите, може да ги видите.
Истерията, направена от Активисти-ГЕРБ
ГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в, е само за да прикачи този казус към тяхното поведение на сплашване, изкупуване на медии, практика на “раздаване” и всички други прийоми, заради които България се срина на 112-то място по свобода на словото.
А „Труд” може още днес да се пренесе в друг офис, както всяка една медия, и да продължи да бълва материали на Калоян Стоев как норвежки джендъри искат да ни откраднат децата с влакови композиции. Или как “гейско-либерална” Европа иска целенасочено насила да превърне нашите горди консервативни балкански юници в хомосексуалисти. Редакционна политика, сър. И „Труд” може да си я продължи свободно.
Така и така ще има още малко истерии, предимно на едни бивши със затихващ характер, може би да се възползваме от казуса и да потърсим отговори на някои въпроси:
– Как управляващи определят на кой сайт да “раздадат” обществен ресурс?
– Ако не е имало нормална обществена процедура, не трябва ли и този, който им е дал зелника, ааа, офиса, де, да бъде подведен под отговорност?
– Кога една медия спира да бъде медия и става просто кафяв сайт?
– Докога ще обръщаме внимание на пропаднали политици, които са ни завряли в дъното на Европа, и продължават да копаят, за да ни откъснат от нормалния свят, с техните истерии, прикриващи собствените им действия?
