Не станаха ли много шефовете в тази държава?
…
Сайтове започват да гърмят с думите на Манчев, че сметката му за ток в единия „обект“ била 10 хил. лева.
И в социалните мрежи се сипят герболеляви коментари как държавата убива бизнеса…
Това е добър повод да се види кой кой е в държавата.
Т. нар. десни чакат помощ от държавата. Държавата да доплати тока на ресторантьорите, ако може… Това е просто комунизъм. Държавата плащаше тока на заведенията при соца, независимо дали и доколко са рентабилни.
При кризата в САЩ преди десетина години имаше празни витрини по булевардите, с надписи „Дава се под наем“. Магазини и заведения хлопнаха кепенците. След кризата се появиха нови.
Това е и със заведенията у нас – който издържи, издържи, ако не им е изгодно, да хлопват кепенците. А не да реват по телевизията държавата да помага. И тази философия, види се, изповядват хекимяни, харизани, цветанки и прочее сутрешноблокови телевизионни мислители.
Държавата трябва да дава помощи на отделния човек като остане без работа, да има какво да яде и да си плати отоплението. Но няма такъв филм – държавата да помага на Алибабаев за калпавите му ресторантчета. Или на нароили се шефове с претенции, понеже го показали по телевизията в шоу, да прави ресторанти на безумни цени и да се бие в гърдите, че е велик и държавата да го спасява. Малко много ни станаха шефовете на глава от населението. И то на платежоспособна глава, която може да си позволи скъпи ресторанти.
…
Ресторантите не са …не са от стратегическо значение, не…
…
