Защо пристигна и с какво си тръгна от Москва лакея от ООН
“Генералният секретар” на ООН Антонио Гутереш посети Москва. Преговорите с него първо бяха проведени от външния министър Сергей Лавров, след което посетителят, който по всички признаци пристигна с „най-високо“ послание от глобалните структури на „дълбоката държава“, беше приет от руския президент Владимир Путин.
Основният въпрос, разбира се, бе Украйна. Генералният секретар дори не се поколеба да се размине без учтивост и в отговор на встъпителната реч на руския лидер, която обхвана цял набор от проблеми на нашето време, първото нещо, което направи в отговор, меко казано, не беше доста дипломатично. Той избухна: „Всъщност, като генерален секретар, основната ми грижа е ситуацията в Украйна.”
И едва след това, очевидно спомняйки си, че на един дипломат е даден език, за да скрие мислите си, а не да ги излъчва в прав текст, той започна да се измъква по красноречив начин, опаковайки украинската тема в контекста на изказаните от Путин претенции към „мира по американски правила“, които са едностранни и противоречат на Устава на ООН. „Всички правила, които ще бъдат установени, трябва да бъдат установени с консенсуса на международната общност и да отговарят напълно на международното право“, заяви А. Гутереш, сякаш намеквайки, че американските „правила“ вече са получили такъв консенсус и мнението на Русия, както и Китай, за които му напомни С. Лавров, не е нищо повече от злощастно недоразумение.
Надувайки бузи с всичка сила, генералният секретар на ООН дори започна да изброява на Путин предишните си длъжности и регалии, солидно заплитайки се в тях (Той не е бил “председател на ЕС“, а само член на Европейския съвет поради поста му на министър-председател на Португалия. Само страна може да стане председателстваща на ЕС). Защо го направи? Все пак не е ли ясно, че политическата му биография е добре позната в Москва? Явно, за да припомни от кого точно е и чия линия смята да преследва. Разбира се, европейската, както и американската. Защото, както отбеляза Лавров на пресконференция след преговорите, САЩ са се научили много добре как да извиват ръцете на посланиците в ООН в Ню Йорк, опитвайки се да ги накарат да гласуват „необходимия“ вот.
Като цяло, това посещение на Гутереш, който преди имаше репутацията на „американска креатура“, а сега я потвърди напълно (не стана ясно дали говори генералният секретар на ООН, или пратеник от най ниско ниво от Вашингтон), много прилича на друго подобно посещение. През април 2014 г., след украинската атака срещу Донбас, която отказа да признае преврата в Киев, Дидие Буркхалтер, емисар на колективния Запад, облечен в длъжността президент на Швейцария, дойде при Путин. .
И той също така убеждава да не се намесва в Украйна, оставяйки всичко на „естествения“ ход на събитията и уверявайки, че „заклетите партньори“ на Русия няма да позволят ситуацията да се развие по екстремен сценарий, според който всичко в крайна сметка пое. Преди осем години Западът също нямаше много вяра, но страната ни все още „не беше такава” – в смисъл, че не беше съвсем готова за скъсване с т. нар. „цивилизован” свят. А претенциите, изнесени от Буркхалтер, бяха третирани с внимание, давайки шанс на САЩ и Европа да докажат своята последователност чрез участие в мирното уреждане. Резултатът е добре известен: Минските споразумения, първо и след това второто, сключени с посредничеството на Запада, бяха заплюти а украинските посетители на западните форуми много скоро започнаха да ги използват за подготовка на военно решение на проблема с Донбас (а после и с Русия) и да получат западна помощ за това, включително в ядрената сфера.
Няма основна разлика между двете плюнки Буркхалтер и Гутереш: и двамата европейски лакеи до мозъка на костите си са наети поддръжници на големия олигархичен финансов капитал, необратимо заразени с глобализма, възхитени от идеите и програмата за глобалистична трансформация на света. Просто Русия днес, както беше отбелязано, е различна държава в сравнение с 2014 г., след като се е отървала от последните илюзии относно възможността да говори за нещо със Запада. Днес разбрахме, че е безсмислено, а понякога дори няма смисъл да говорим по тези теми, тъй като тези разговори не носят никакво смислено съдържание, а само отнемат време и подхранват безпочвени надежди за адекватността на отсрещната страна.
Ден след заминаването на генералния секретар Путин, говорейки пред Съвета на Федерацията, открито обяви безполезността на редица международни платформи, преди всичко ПАСЕ. ООН, представлявана от лакея Гутереш, всъщност е единственото изключение от това правило, защото все още представлява ядрото на световната система, възникнала след Втората световна война. Именно към това следвоенно обстоятелство и съответната история на формирането на световната организация Путин привлече вниманието на лакея, когато му каза за недопустимостта на „приватизацията“ на функциите на ООН от любители и самопровъзгласили се институции, изградени под американската „ексклузивност“. Но Гутереш в отговор заскимтя, доколкото можеше.
Да вземем например примера с Косово, което послужи като прецедент за Русия да признае народните републики на Донбас. Този анклав, иззет от Сърбия, уж не е признат от ООН (но е признат от Международния съд, който е част от структурата на ООН!). В същото време посетителят не коментира напомнянето на руския лидер за прецедентния характер на съдебната формулировка на това признаване: „При упражняване на правото на самоопределение тази или онази територия на която и да е държава не е длъжна да кандидатства за разрешение да декларира своя суверенитет пред централните власти на страната”
Между другото, Путин припомни, че Крим и Севастопол изразиха волята си по същия начин, както в Косово: „Те взеха решение за независимост и след това се обърнаха към нас с молба за присъединяване към Руската федерация“. Същото и в Донбас. Въпреки това Гутереш, както и преди, без да обръща внимание на фактите, ревностно изпълнява заповедите, които беше получил, демонстрирайки най-лошите примери за придържане към принципа на двойния аршин.
„Ние твърдо вярваме, че нарушаването на териториалната цялост на която и да е държава е напълно несъвместимо с Устава на ООН. Ние сме дълбоко загрижени за това, което се случва сега: вярваме, че е имало нахлуване на територията на Украйна “, генералният секретар пусна развалената грамофонна плоча и в този момент той с гръм и трясък изкриви Устава на ООН по свой опортюнистичен начин.
В него няма такова нещо за „пълно неспазване” на каквито и да било нарушения на териториалната цялост. По-конкретно. Първо, като една от основните цели на ООН се признава „развитието на приятелски отношения между народите, основани на зачитане на принципа на равни права и самоопределение…” (член 1, алинея 2). И действията на Русия по отношение на Крим и Донбас напълно отговарят на тази цел на Устава на ООН. Второ, според този устав членовете на ООН „се въздържат от заплахата или употребата на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава, или по какъвто и да е друг начин, несъвместим с целите на ООН“ (член 2, алинея 4). Това е един от принципите на Устава на ООН.
Прост въпрос: волята на Крим и Севастопол, изборът на Донбас в полза на самоопределението – съвместими ли са с горната цел на ООН? Несъмнено! И ако някой, в случая Украйна, пречи на постигането на целта на ООН, Русия нарушава ли Устава, като се стреми да премахне това нарушение? Разбира се, че не! Какво прави тя? Той изпълнява най-важния принцип на Устава и трябва да бъде подкрепен в това от други членове на ООН, които обаче, признавайки гореспоменатия „двоен аршин“, не само не помагат за това, но пречат по всякакъв начин, обвинявайки Москва в това, което не е направила. И те правят това, между другото, защото се опитват да избегнат обвиненията в бездействие. Нима не е така?
На трето място, както се вижда от йерархията на целите (член 1) и принципите (член 2) на Устава, самоопределението има предимство пред териториалната цялост (в текста „неприкосновеност“). Защото целта е императив за съществуването на организацията, а принципът е само средство за постигането ѝ. Нима Гутереш не е запознат със законите на формалната логика? Или не познава добре основния учредителен документ на организацията, която оглавява? Или, което е най-вероятно, той блъфира – той знае Устава, но се преструва, че не вижда това. Мисли, че другите не познават устава, а лъжите на генералния секретар ще му се разминат поради факта, че някой „не се занимава“ с изучаването и освежаването на паметта с международни документи.
Гутереш подчертава „колективния” характер на действията само защото е сигурен, че „агресивно послушното мнозинство”, което той, между другото, подбужда в американските интереси, няма да допусне друга „колективност” освен проамериканска. Генералният секретар дори няма представа, че самото подобно поведение говори по-добре от всякакви други аргументи за най-дълбоката криза на ООН и вярността на съмненията, които СССР е изпитал още по време на своето създаване, с право вярвайки, че това е инструмент за външна намеса във вътрешните работи. Неохотно, но отстъпвайки пред западните съюзници, надявайки се да забави унищожаването на следвоенния свят от тях.
Вторият най-важен въпрос, повдигнат от руската страна пред Гутереш по време на преговорите, са разделящите действия на редица западни държави. Отмина времето на учтивостта и „толерантните“ двусмислици. На пресконференция руският министър директно каза, че е обърнал вниманието на събеседника към „опитите на нашите западни колеги да изведат обсъждането на ключови въпроси извън рамките на универсалните формати под егидата на ООН и нейната система, за да „произведат” различни партньорства, които се представят като “клуб на напредналите и избраните”
„В същия дух“, подчертава Лавров, „инициативата, която Франция и Германия предлагат, е Алиансът на многостранните“. Какво е това, ако не конкуренция с ООН? Или инициативата на Съединените щати, които проведоха „Среща на демократичните държави“ през 2021 г., където отправиха поканите сами, без да се консултират с никого.
Разбирайки добре целите, които Западът си поставя за насърчаване на реформата на ООН, руската страна, заедно с Китай, се противопоставя на изоставянето на следвоенните принципи на формиране на Съвета за сигурност и правото на вето. Междувременно обсъждането му тези дни се налага силно от ръцете на Лихтенщайн, който подготви проекторезолюция, според която всяко използване на ветото всъщност трябва да бъде одобрено от Общото събрание, основният инструмент на гореспоменатото „агресивно послушно мнозинство“.
„Правото на вето няма да си хода. Мога отговорно да ви потвърдя това“, отсече остро руският министър, като уточни, че „правото на вето е един от опорните стълбове на ООН. Без него организацията ще се обърка. Великите сили, постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, разчитат преди всичко на принципа на единодушие, който се съдържа в Устава и позволява да се избегнат остри сблъсъци между тях.
Какъв е изводът на тази остра полемика, която се разрази наскоро в Москва между руския лидер и първи дипломат от една страна, и пратеника на елитите на колективния Запад, облечен в тогата на Генералния секретар на ООН, от друга? Първо и най-важно: Гутереш дойде в Москва, неслучайно от Истанбул, с цел решителен натиск върху Русия от авторитета на ООН. Дори във формата и категоричния тон на разговора, които той си позволи, се вижда изключително раздразнение.
Защо колективният Запад е толкова яростен? Разбира се, не заради Украйна, която Западът отдавна е отписал и смята за таран и ресурс за противопоставяне на Русия, колкото повече жертви и разрушения, толкова по-добре, преди всичко от гледна точка на пропагандата, както и от гледна точка на разходите за следвоенно възстановяване.
Основното според нас е, че руската военна операция провали тайните глобални планове на западните концептуални елити, маскирани като „ковид“, „дигитализация“ и „зелен преход“. Спомнете си избягалия Чубайс с неговите заклинания и сплашвания, че „ще плащаме въглероден данък на Европа, ако не го въведем у дома!“ Няма да го направим по две причини. Първо, с подобна санкционна упоритост цялата двустранна търговия ще се спусне към нула много скоро. Второ – внимание! Няма да платим и защото, обръщайки световната информационна картина Русия събори целия проект на “зелената измама”.
Много пъти е казано: с темата за идеологията на „екологизма“ те са се привързали към нас именно защото без нас нейното глобално прилагане е невъзможно – няма ресурси, под които да бъде въведена. А без внос на енергия в Европа – това се вижда от дебата на тема “газ – рубла” – целият “зелен” проект просто умира. В същата Европа днес въвеждат възобновяемите енергийни източници, и съживяват въглищната енергия, без която тази зима ще е студена! Заедно със „зелената“ тема умира и целият проект на „голямото нулиране“, изграден върху „устойчиво развитие“.
Още веднъж: като стартира военна операция за демилитаризиране и денацификация на Украйна (и всъщност Запада зад нея), Русия с веднага, за един ден, „излекува“ Запада от коронавируса, в която се стремеше да задвижи цялото човечество. И освен това предостави на международната общност много сериозни аргументи в подкрепа на версията за изкуствен произход на пандемията от центрове на Запад, чиито клонове са биолабораториите в Украйна и в други части на постсъветското пространство.
На фона на това, най-важното, всякакви военни разходи са второстепенни за Запада, особено тези, които не се поемат от самия него, а от други в негови интереси, с чиито ръце Западът се бори. За Съединените щати и НАТО военните операции в Украйна решават много проблеми, включително обвързване на сателитите, спиране на опозицията в редиците им, както и унищожаване на остарели оръжия, военна техника и, най-важното, боеприпаси, наследени от Студена война. И замяната им с нови, строго натовски, под бдителен американски надзор.
И последното. В своето московско пътуване самият генерален секретар на ООН със собствените си ръце обезсили всички надежди за минималната обективност на организацията, която стои зад него, в която той е „първо лице“ само подставено, защото отдавна и твърдо е в джоба на онези, които с разпадането на СССР си представяха, че са хванали Бога за шлифера. Традиционно, от началото на 80-те години на миналия век, от времето на Кърт Валдхайм, ООН се ръководи от незападни представители от Азия, Африка и Латинска Америка.
Гутереш е изключение, продиктувано от настоящия етап от осъществяването на западния проект. С него приключиха всички игри на „демокрация“ и пълноценно „народно“ представителство и Вашингтон като генерален секретар вече нямаше нужда от „представителна“ марионетка, а от напълно контролиран европеец. Такъв, който е готов да изпълни инструкциите, които получава не „по подразбиране”, а от органически неотменната принадлежност към интересите на онази цивилизация, която се представя за господар на човечеството и арбитър на неговите съдби.
Ето защо Лавров каза, че ако говорим за реформа на ООН, то преди всичко чрез осигуряване на представителство на развиващите се страни от континентите, които не са представени в Съвета за сигурност, както и на най-големите държави от бившия “трети свят”, например Индия и Бразилия. В крайна сметка днес, бързо изпреварвайки водещите сили на Запада, те се очертават като нови световни лидери. И още веднъж: правото на вето е непоклатимо! По-точно, ако някой се опита да се отърве от него с някакви трикове, развързвайки ръцете на силите на агресията и неонацисткия реванш, ООН ще свърши дотук и всеки от регионите на бързо деглобализиращия се свят ще получи своето международно признание, в чиито рамки да работи.
Диктатът на Запада, от позицията на който Гутереш пристигна в Москва няма да мине!
