Гледам клипове от вчера и днес и губя ума и дума. Едни българи срещу други българи. Едните защитават Българията си, семействата си, беднотията си, другите ги мразят. Тези дето мразят, се броят за защитници на един друг “страдащ” народ. Тоз народ влезе непроверяван с куфари със стотици хиляди евра и се разпорежда, щото му е казано, че може. Част от същия този народ, дето няма куфари с пари, умира в ужаса на войната, която му спретнаха собствените му продажни и алчни политици, те пък от едно котило с нашите.
Та, гледам днес тези, мразещите с чужди знамена закичени в центъра на столицата си и се питам: Колко от тях защитиха родителите си от унизителното отношение на държавата към тях? Колко от тях защитиха децата си от гнусната джендърска пропаганда? Колко от тях биха защитили Родината си? Наистина не мога да намеря подходящи думи, да опиша покрусата си от ставащото. И как хората ослепяват за истината? И как не виждат сценария и постановката, в която ги вкарват като участници на губещата страна? Какво, бе българи, какво трябва още да се случи, че да милеете за таз земя, за историята си, за светините си? Колко струваш, българино? За колко се продаде? Кое е това, дето ти е по-скъпо от кръвта на предците ти и силата на земята ти?
О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин… Или не са имали Болгаре царство и господарство. Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик… От целия славянски род най-славни са били българите… Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история.
Отец Паисий, 1762
Мечтая да видя народа си обединен единствено от любовта към род и родина, да милее за своето си, да почита дедите си и да се гордее, че носи силата на кръвта си!
Пиша това с болка и тъга.
Корнелия Моцова
