Основното за водене на война са ресурсите: хора, въоръжения, боеприпаси, горива.
Още през 1942 година, в момента в който става ясно, че възможностите на СССР да произвежда танкове надвишават това, което са очаквали в Германия, Майнщайн установява, че Райхът ще загуби войната.
В момента започва да се случва същата ситуация. Русия успешно бълва неподозирано количество танкове, а Западът практически изчерпал остатъците от съветска техника и започва да се саморазоръжава, изпращайки своята техника на украйна.
Мобилизационния потенциал на украйна е към края си, загубите им на фронта са отчайващи. Следващия източник на войници е Полша, но нейния мобилизационен потенциал от самото начало е бил оценяван като наполовина на украйнския.
Западът не успява да стартира своя ВПК за да покрие нуждите си за войната с Русия. Ако съвкупният Запад има потенциал да произвежда няколкостотин танка на година, то по британски оценки Русия е способна да ги произвежда с хиляди. Многогодишните оптимизации и изнасяне на производствата към “третия свят” си казва своята дума. И по подобен начин стоят нещата не само с танковете, но и с останалата техника.
САЩ разполагат с определени количества Абрамс, но не е ясно как ще се проявят те в климатичните и други особености на този театър на бойни действия – досега тази техника никога не е била използвана срещу такъв противник като Русия. Това е причината те толкова да се въздържат от даването им на украйна.
И тук дори не говорим за възможностите за още един екзистенциален враг на САЩ – Китай и неговите ресурси. Възможностите на ВМС на Китай вече са съравними с тези на САЩ.
Като цяло може да се констатира, че със чудовищно напрежение на силите Западът ще може да поддържа украйна до края на настоящата година, но за тази цел Полша ще трябва да се включи, понеже украйна е останала без хора и техника.
Към края на годината САЩ и НАТО ще трябва да избират между позорен мир на руски условия или ядрен шантаж, който лесно може да се превърне в ядрена криза, ако Москва не се изплаши.
А тя няма да се изплаши…
