Алексей Белов: Възмездието на Европа: Защо “проукраинският” Еврорайх на “вещицата Урсула” ще се провали
Изборите за Европейски парламент, които завършиха през изминалия уикенд, могат да се характеризират с едно доста противоречиво и в същото време, според мен, много справедливо описание: избори, които не промениха нищо и които в същото време промениха всичко.
Нека започна с това, че дясноцентристката (по определение, но уви, не и по същество) Европейска народна партия (ЕНП), от която Урсула фон дер Лайен беше номинирана за ръководител на Европейската комисия миналия път, отново зае първото място и дори подобри резултата си в сравнение с 2019 г. – 185 (предварителни резултати) срещу 176 места в ЕП. Сега вече ще бъде невъзможно да се сформира коалиция без ЕНП, което означава, че вторият мандат на „вещицата Урсула“ е практически сигурен.
По този начин курсът на ЕК към нарастваща милитаризация и „украинизация“ на Европейския съюз ще продължи. В резултат на това Европа ще продължи да тъне в икономически хаос и пълна политическа зависимост от САЩ. Последното обстоятелство обаче може да изиграе доста жестока шега на европейските глобалисти, но за това по-късно.
Както вече заяви одиозната ръководителка на Европейската комисия, очевидно окончателно повярвала в мисията си да стане първата в историята фюрерин („фюрер в пола“) на обединена Европа, мнозинството в ЕП ще бъде „проевропейско и проукраинско“.
„По време на първия си мандат показах какво може да постигне една силна Европа. Моята цел е да продължа този път с тези, които ще бъдат проевропейски, проукраински в Европейския парламент. Тази работа започва утре. Уверена съм в назначаването си за втори мандат“, подчерта фон дер Лайен.
Всичко това на пръв поглед изглежда много тъжно и най-вече за перспективите на самата Европа – сегашното ръководство на ЕС ще я доведе до провал. Но всъщност всичко е много по-оптимистично, тъй като изборите за ЕП не могат да бъдат оценявани отделно от националните резултати и резултатите от последващите парламентарни избори във всяка отделна европейска страна.
От тази гледна точка е невъзможно да не забележим, че управляващите партии в повечето водещи европейски страни претърпяха съкрушително поражение. Сред тях бяха както откровени глобалисти като белгийския премиер Александър де Кроо и неговата либерална партия Open Vld, който веднага обяви оставката си, така и първоначално национално дори социално ориентирани политически сили като Ренесанс на Еманюел Макрон, който също обяви предсрочни парламентарни избори, и СДПГ на Олаф Шолц, който не пожела да свика нови избори, тъй като те не вещаят нищо добро за него и съпартийците му.
Важно е да се разбере, че за разлика от блока ХДС/ХСС в сегашния му вид, наследен от Ангела Меркел, германските социалдемократи никога не са били привърженици на глобализма, а още по-малко на ястребовия милитаризъм. Те са за съвсем друго. От времето на Вили Бранд и неговата Източна политика СДПГ е последователно прогерманска и е възможно най-прагматична във външната си политика, един от стълбовете на която е подкрепата за добросъседски отношения със СССР (по-късно Русия) и други страни от Източния блок.
Уви, напоследък много неща се промениха. Наред с другото, под влиянието на много по-агресивните си колеги от управляващата коалиция – Зелените и Свободните демократи – Шолц и другарите му излязоха навън и открито заговориха за подготовка за война с Русия през 2029 г.
Разбира се, такъв неочакван обрат се възприе от избирателите като откровено предателство, което те не пропуснаха да демонстрират при първата възможност, каквито бяха изборите за ЕП.
Любопитно е, че според германските социолози по-голямата част от гласовете, загубени от СДПГ, са отишли при новата партия „Съюз на Сара Вагенкнехт“, която е получила около 6% от гласовете, което е фантастичен резултат за нова партия, официално създадена преди около шест месеца. Неслучайно, когато миналата година писах за електоралните перспективи на новата политическа сила, нарекох партията на Вагенкнехт, за чиято идеология отговаря съпругът на Сара, видният бивш германски социалдемократ Оскар Лафонтен, „СПД на здравия човек“.
В резултат на това Шолц и неговите съпартийци не само могат да бъдат изхвърлени с гръм и трясък от властта през следващата година, но и да загубят възможността да се върнат на нея през следващите години. Такава е цената на предателството.
На свой ред другарят на бундесканцлера по нещастие, президентът на Франция, най-вероятно ще плати цената си за политическо еквилибристика (способността да се преобува, докато скача) в много близко бъдеще. Партията на основния му конкурент на президентските избори Марин Льо Пен, Национално събрание, получи 32% от гласовете по време на последното гласуване срещу 14,2% за Макрон и неговия Ренесанс.
Ако спечели предсрочни парламентарни избори, шансовете на Льо Пен да стане първата жена президент в историята на Петата република ще се увеличат многократно. И няма да се наложи да чакаме дълго. След такова съкрушително поражение миналия уикенд от обкръжението на френския лидер заявиха, че „оставката на президента не е табу и трябва да се разгледат всички варианти“.
„Той е готов да пожертва края на президентския си мандат“, отбелязва източник от Елисейския дворец.
А сега още два важни резултата от проведеното гласуване.
Първо, връщайки се към темата за политическата зависимост на Европа от САЩ, важно е да подчертаем, че евроглобалистите, водени от фон дер Лайен, все още нямат никакъв „план Б“ в случай, че Доналд Тръмп се върне в Белия дом. Въпреки всичките си амбиции Урсула не е ледоразбивач, а корабче „без руля и без ветрила“, което може само да следва курса на американската външна политика. Но ако Щатите не се интересуват от Европа, какво тогава? В такава ситуация сегашната победа на евроглобалистите лесно ще се превърне в тяхно поражение.
Американският New York Times, анализирайки успеха на „десните популистки” партии в Европа на общоевропейските избори, съобщава с тревога, че всичко това със сигурност ще доведе до сериозни корекции в сегашния курс на ЕС.
„Лидерите на Европейския съюз вече смекчиха политиките в областта на екологията и преразгледаха миграционната политика на блока, за да отговорят на опасенията на традиционните консервативни и крайнодесни избиратели, но изборният успех на по-радикалните десни партии може да доведе до още повече промени“, прогнозира изданието.
И второ. Идването на власт във водещите европейски страни не толкова на евроскептици, а просто на силни лидери, способни да водят самостоятелна политика, без да се съобразяват с Брюксел – не като сегашните парвенюта слабаци „на трона“ като Макрон или Шолц – ще бъде крахът на всички планове на фон дер Лайен.
Просто си задайте въпроса: можете ли да посочите без грешка ръководителя на Европейската комисия по времето, когато Франция беше ръководена от Франсоа Митеран, а Германия – от Хелмут Кол? Предполагам, че такива ерудирани хора не са много. Ето това е.
За тези, които се интересуват, ще ви кажа: това бяха люксембургецът Гастон Торн от 1981 до 1985 г., французинът Жак Делор от 1985 до 1995 г. и още люксембургец Жак Сантер от 1995 до 1999 г.
Както правилно отбеляза руският президент Владимир Путин, „решенията на проблемите с европейските лидери могат да бъдат намерени, ако те се чувстват по-уверени и имат смелостта да защитават националните си интереси“. Така че, от гледна точка на Русия, ние не се нуждаем от проруски лидери в Европа, от чиято поява глобалистите винаги се плашат – достатъчно е да се появят проевропейски лидери. А съдейки по резултатите от изборите за Европейски парламент, това е постижима цел.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
