Connect with us

Hi, what are you looking for?

The Sofia TimesThe Sofia Times

БЪЛГАРИЯ

Още чужди компании се точат за парите на Българския народ

Чужди компании лобират в парламента срещу държавата в битка за депозитната система на българите.

13 търговски камари у нас, представляващи интересите на фирми от САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Нидерландия, Италия и др., поискаха депозитната система в България да бъде частна, а не държавна, както предвижда внесеният в парламента проектозакон за изменение на Закона за отпадъците.

Причината да се въвежда депозитната система у нас е Регламент 2025/40 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС относно опаковките и отпадъците от опаковки. Според него до 2028 г. България и всички държави от ЕС трябва да въведат т.нар. депозитна система, ако не успеят да рециклират поне 80% от пластмасовите бутилки и метални кенчета.

Когато купуваме минерална вода или друга напитка в пластмасова или стъклена бутилка до 3 л. или метално кенче, в цената ще ни се начислява възстановим депозит. Ние ще заплащаме този депозит. След това ще можем да си получим обратно платената такса, като върнем празната бутилка или кенче. Целта е по този начин да се насърчат потребителите да връщат празните бутилки и метални кенчета, които след това да се рециклират и използват отново.

Разследване обаче разкри, че зад привидно благородната екологична инициатива се крият бизнес интереси и огромни печалби, възлизащи на 126 милиона евро годишно, тъй като не всички празни опаковки ще бъдат връщани. Въпросът е при кого ще остават парите от тези непотърсени депозити, както и суровината за рециклиране.

Лобизъм в парламента

Търговските камари, в които влизат чужди компании, искат това да са частни организации, а не българската държава. Те настрояват депутатите да оттеглят проекта за държавна депозитна система.

Нещо повече, дори посочват кой трябва да поеме бизнеса с опаковки за рециклиране вместо държавата: „Съгласно утвърдените европейски практики и стандарти именно производителите на безалкохолни напитки, бира и бутилирани води са тези, които поемат законовата отговорност за финансиране и функциониране на системата“, пишат търговските камари в писмо до парламента.

 

Те посочват, че не българската държава, а Съюзът на пивоварите и Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки трябва да управляват парите, събирани под формата на депозити от българите.

Кои са членовете им и кой има интерес от този печеливш бизнес, който се очаква да генерира 126 милиона евро приход годишно: Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки включва големи чужди компании като „Кока-Кола“, „Куадрант Бевъриджис“ – производител на „Пепси“, „Сан Бенедето“, „Девин“ и др., а Съюзът на пивоварите – „Загорка“, „Карлсберг“, „Каменица“ и др.

Техни представители вече проведоха среща със служебния министър на околната среда и водите Юлиан Попов с искане да оттегли подкрепата на министерството за внесения в парламента законопроект. Т.е. частни организации искат министърът да защити техните частни интереси, а не интереса на държавата.

Като мотив посочват, че България трябва да следва примера на ЕС, където депозитният оператор е частен. Проверка обаче показва, че например в Унгария депозитният оператор е държавен, точно както предвижда и българският законопроект, който предстои да се гласува от следващия парламент след изборите.

Как се печели от отпадъци

Над 3 милиарда броя ПЕТ-бутилки с минерална вода до 3 л. и метални кенчета с бира и други напитки се очаква да бъдат продадени през 2028 г. в България, според прогнозните данни на четирите екоорганизации, извършващи рециклиране у нас. При депозитна такса от например 10 евроцента на бутилка/кенче, това означава, че около 300 милиона евро ще влязат в депозитния оператор.

Не всички 3 милиарда броя опаковки ще бъдат върнати обаче. При събираемост от 65% например (35% невърнати опаковки) в депозитния оператор ще останат около 105 милиона евро.

Освен парите от невърнатите депозити операторът ще печели допълнително от продажбата на суровините за рециклиране (около 16 млн. евро), както и ще прибира такса от задължената индустрия (около 5 млн. евро), според прогнозните данни за 2028 г. Това прави около 126 милиона евро годишно от невърнати депозити, от продажба на събраните бутилки и кенчета като суровини за рециклиране и от наказателната такса, която плащат производителите за това, че замърсяват.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

EXPRESS TV

Може да Ви хареса

ПАРИ

Всеки служител ще има право да получи информация от работодателя си за средното ниво на заплатите в предприятието на същото длъжностно ниво. Това предвиждат...

ПОЛИТИКА

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са...

КОНСПИРАЦИЯ

ОГЛЕДАЛОТО НА ЕДИН ЖЕСТОК МАФИОТСКИ РЕЖИМ ОТ КАКВО ВСЪЩНОСТ СЕ СТРАХУВА МУТРАТА БОРИСОВ? Не искахме да пускаме този материал, защото откровено се гнусим от...

ВОЙНА

Тръмп беше отчаян: Иран тайно е складирал достатъчно плутоний за 200 бомби. Иран може да притежава далеч по-мощен ядрен потенциал, отколкото предполагаше американското разузнаване,...