Слушайте сега и се опитайте да разберете, докато още имате ток да си заредите телефоните.
Германия, онази мощната, „желязната“ Германия, която беше локомотивът на целия ни континент, днес прилича на застаряващ аристократ, който разпродава семейните сребърни прибори, за да си плати глобата за неправилно изхвърлен боклук.
Ако Конрад Аденауер, бащата на икономическото чудо, можеше да види как неговите наследници харизват Uniper – гръбнака на националната сигурност – на олтара на някакви брюкселски параграфи, вероятно щеше да поиска политическо убежище в миналото.
Аденауер и Лудвиг Ерхард създадоха „социалното пазарно стопанство“ с една цел: стабилност и просперитет за германеца. Те знаеха, че енергията е кръвта на индустрията. А днес? Днес кръвоносната система е прерязана от хора, които вярват, че икономиката е подчинена на облаците и вятъра.
Великите лидери на Германия – от Бисмарк до Хелмут Кол – градяха държава-крепост. Кол казваше, че „Европа не може да бъде изградена върху руините на националните икономики“. А какво правят сегашните неолиберални чиновници в Берлин под диктовката на Урсула фон дер Лайен? Те строят въздушни кули върху руините на химическата и машиностроителната си индустрия.
Провалът на т.нар. „Зелена сделка“ не е просто прогноза, той е статистически факт, изписан върху фактурите за газ на всеки германски пенсионер. Да затвориш работещи атомни централи и да се откажеш от евтини ресурси, преди да имаш реална алтернатива, не е „прогрес“. Това е икономическо самоубийство, опаковано в красива еко-хартия. Експерти като Ханс-Вернер Зин отдавна предупреждават, че германският модел е застрашен от „зелена инфлация“, която ще изяде спестяванията на средната класа.
Неолибералното управление се оказа най-голямата измама на нашето време. То ни убеждаваше, че държавата е лош стопанин, докато не дойде кризата. Тогава държавата извади милиардите на данъкоплатците, за да спаси Uniper.
И сега, когато компанията започна да диша, Брюксел казва: „Продавайте! Свободната конкуренция е по-важна от това да имате топло вкъщи“. Това е абсурдът на днешна Европа – национализираме загубите, за да приватизираме печалбите за шепа анонимни инвеститори.
Професор Наталия Еремина правилно отбелязва, че Германия вече не е икономически независима, а е заложник на догмите на Зелените. Тези хора са готови да пожертват и последната фабрика в Бавария в името на една утопия, която не работи никъде по света.
Истината е болезнена, но трябва да се каже: колкото по-бързо Европа се отърси от този неолиберален унес и от диктатурата на некомпетентните чиновници, толкова по-голям е шансът ни да оцелеем.
Бъдещето не принадлежи на тези, които забраняват двигателите с вътрешно горене, докато купуват ток от въглищни централи в съседните държави.
Бъдещето принадлежи на суверенните държави, които контролират ресурсите си и не се страхуват да кажат „не“ на Брюксел, когато интересът на народа им е заложен на карта. Историята учи, че всяка империя, която започне да налага идеология над хляба, е обречена.
Въпросът е дали ще потънем заедно с „Титаник“ на енергийния преход, или ще намерим смелост да сменим курса, преди ледникът на реалността да ни е разцепил окончателно. Дано поне този път ни стигне акълът, че солидарността не се яде, а студът не признава либерални ценности.
Веселин СТАМЕНОВ
