Най-бедните и най-богатите! Първите плащат 43 % за храна от месечния си доход и 20 % за бита – ток, вода, парно, дърва, а богатите само 25 % за храна и едва 10 % бит от месечните си доходи.
Изследването е на Института за пазарна икономика.
Драматични са разликите „богат-беден“ при разходите за култура, образование, туризъм, развлечения. Хората, които трудно свързват двата края, отделят символичните 2.4 %. А най-заможните домакинства харчат три пъти повече, 7.4% от бюджетите си за кино, опера, театър, книги, учене, почивки, екскурзии и т.н.
Още по-очевидни са разминаванията при плащанията за данъци и осигуровки. За най-бедните – една десета от населението те са едва 3.8 % от всички разноски. Докато най-богатите 10 процента дават 16.5% от семейния бюджет за налози и социални вноски.
На практика при добре печелещите задълженията към хазната се оказват на второ място по тежест след разноските за храна. А за бедните данъците и осигуровките са доста назад като бреме. Любопитен детайл е, че всъщност най-бедните 10% от домакинствата дават повече за цигари и алкохол – 4.3%, отколкото за данъци и социално осигуряване – 3.8%.
Проучването показва и други интересни тенденции. Една от тях е, че специално при най-богатите българи например разходите за храна не намаляват особено като дял в общите им харчове. Обяснението е, че те наблягат на скъпи стоки с екстра качество и пазаруват от луксозните витрини. Това обяснява и възхода на специализираните магазини – за биопродукти, за рибни деликатеси, на бутиковите пекарни и сладкарници. Бумът на тези търговски обекти е само в големите градове, където и доходите растат по-осезаемо.
Коментар:
10 процента от най-бедните. Няма такъв процент, 60 процента от българите са най-бедни, а не 10 процента. Останалите 35 са държавни чиновници слуги на хранилка, и остават 5 процента богати. Как са станали богати е друга тема.
