Добър ден. Аз съм просто едно момиче, което живее някъде далеч, не уча в България, както сигурно се очаква от мен. Но понякога, като гледам политиците ни, начело с Вас, господин Борисов, се питам – да спра ли да уча, за да мога да взимам решения за държавата? В какво е по-правилно да инвестирам времето си? Нашето поколение е прагматично. То обича да проследява чуждите грешки, а не да ги изпробва на собствена глава. И най-голямата грешка се оказвате Вие.
Истина ли е, че след като съм в чужбина нямам право да изказвам мнение за България? Нямам право да не гласувам за Вас? Вие кога решихте, че не искам да се върна в България? Аз – тази, на която ограничихте правото на глас, работя за България, за името ѝ, представям я с всеки свой успех, с всяка стъпка от моя личен път. На мен никой не ми плаща, за да го правя, а мисля, че се справям доста по-добре от Вас. Но Вие усложнявате задачата ми, защото, за жалост, сте неразривна част от името на България. Вие я управлявате.
