Родих се 4 години след Априлския пленум в село, в което нямаше нито ток, нито път. По дивите пътеки, които са вдъхновили Великият Николай Хайтов да напише своите “Диви разкази”, единствените транспорти бяха магаре, муле, катър и кон…
30 години живях през онзи строй наречен социализъм, комунизъм или тоталитаризъм. През тези 30 години всеки ден виждах развитие, видях как светна първата лампа, как дойде първият булдозер, който правеше път, а после и първите камиони по този път. После и първият асфалт и пр. Бях свидетел на това как държавата построи над 360 язовира и 80 000 километра пътища. Видях цялата страна електрифицирана и първата Атомна електроцентрала на Балканите построена в България. Видях как двама Българи летяха в космоса, а България бавно и полека израстна с няколко века само за тези 30 години…
От тогава насам гледам как всичко построено тогава се ограбва и разрушава. Как са построени едва 18 000 км пътища и как не се поддържат всички пътища, освен тези, където има евросредства за разпределяне. Как всеки път се правят ремонти на ремонтите на въпросните пътища и как един пълен идиот се хвали с построеното, вместо да потъне от срам и да се хвърли в някой от изкопните ровове за тези пътища, с които се хвали…
Георги Асенов
