На тях, Бащите!
Бащите никога не си отиват,
стоят си там, до пътната врата,
посрещат ветровете мълчаливо,
а после влизат тихо във съня.
Понякога, изгубват се безследно,
но те са там, след първият завой,
усмихнати, облечени прилежно,
бащите са най-смелите герои.
И, знаеш ли! Те никога не плачат!
Така ги помнят техните деца.
Бащите! Колко много само значат.
Мъжът е мъж, когато е Баща!
Да казват “Сбогом” просто не умеят,
остават си бащи до край света.
Във спомени и мисли те живеят,
в най-светлото на нашата душа!
Румяна Захариева
