И не говоря за това, че хомо сапиенси седяха заключени подобно добичета в домовете;
че сами си отнеха правото да дишат и говорят свободно, слагайки си намордници;
че ръкопляскаха зомбирано на някакви други, които не познават, защото така им е казал теле-визьорът;
че се съгласиха да им бъркат във (почти) всички дупки на тялото с някакви мистериозни неодобрени и нестандартизирани пръчки;
че навиха ръкави и послушно вкарват в телата си нещо, за което сами платиха с парите си, но пък е безплатно, с цел да проверят дали и как ще им подейства;
че продават бъдещето на децата си заради собствената си егоистична и илюзорна “сигурност”.
Говоря за това, че хората се подчиниха безропотно на шепа изверги и се съгласиха безмълвно някой друг да им казва какво да правят, мислят или казват.
Тоест, хората се отказаха от единственото, което ги прави човеци – своята свободна воля!
Много им хареса Дарвиновата теория, че сме просто едни малко по-развити попови лъжички с ръце, косми и зъби, топло прегърнаха доктрината на шепа психично-болни, че “we are nothing but mammals” и се изправиха срещу себеподобните си баба Пенка и чичо Гошо, които кротко си поливат пипера и си варят компоти за зимата, защото се били размножавали, оставяли били въглероден отпечатък (б@хм@@муитермин!) и изчерпвали ресурсите на планетата.
Докладват се един други не заради друго, а защото някой си е позволил да изкаже различно мнение, без изобщо да се запитат – на кого докладвам, какъв интерес има този индивид да разрешава спорове между свободни хора и в качеството си на какъв го прави и най-важното – защо аз му давам власт да го прави?
Плащат луди пари, за да се научат да четат, пишат и да вземат по две-три дипломи и после се връщат вкъщи, пускат черната кутия и чакат тя да им каже какво да мислят.
И, ако тя им каже, че има глобално затопляне, значи има – нищо ходим с вълнени чорапи посред лято.
А, ако им каже, че банан с тиксо струва милиони долари, а пък на художничката Хикс й били излезли пришки на двете ръце от рисуване на невидими картини, значи е така.
Хората отказват да мислят.
И това ще затрие всички ни.
***
Един въпрос:
Ако аз нарисувам хартийка и Ви кажа, че трябва да работите 5 часа, за да Ви я дам, ще работите ли?
Сигурно не (и сигурно се хилите ехидно).
Но го правите.
Само дето друг е нарисувал хартийките, не съм аз.”
Калина Христова – автор
