Емил Кошлуков, който бе една от надеждите на демократична България дотолкова, че бе изпратен на държавни разноски в САЩ да се учи и сполучи, близо три десетилетия втасва и на първия месец реализация, вече е с поискана оставка от граждани. Поводът – появилите се информации за намеса и натиск от страна на Кошлуков в работата на журналистите от „Денят започва с култура“.
В декларация, изчетена сутринта в ефир, екипът на предаването определи действията на програмния директор като недопустими и неприемливи. 9-членният екип на предаването декларира, че в работата си се ръководи само и единствено от професионални принципи и разчита на генералния директор Константин Каменаров за подкрепа да продължат да го правят и занапред.
На страната на журналистите се обявиха техни колеги, включително и от чужди медии. Самият US-политолог репликира, че сам би сезирал компетентните органи, ако някой се опита да притиска свободното слово и поиска доказателства за твърдението на новите си подчинени. Допълни, че не го харесвали, защото настоявал да работят повече, отколкото те искали.
Кошлуков, който през последните 3 десетилетия с еднаква убеденост се изявяваше в телевизора на специалист по всичко, прави какво ли не – от политически анализи до оценки вярно ли пеят участници в забавно предаване. За това време той така и не си намери трайно място в обществения живот. Беше член на СДС и правеше студентски стачки и след това отиде да учи в Америка на далавера! После беше от НДСВ депутат, а като видя, че Царя си отива, стана член на Новото време! По-късно се присъедини към ТВ 7, Бареков и Цв. Василев! След краха на банката и телевизията отиде в телевизията на Атака, а сега се присъедини към Герб и Канал 1 да тормози не само журналистите там, ами и зрителите, които издържаме националната телевизия и искаме обективна и честна журналистика! Така мястото му на очаквано човек с конкретна експертиза, не по всичкознание, остана празно. Място на специалист, изучил се зад Океана.
Емил Кошлуков – една от инвестициите на демократичните български народ и държава, все пак е на път да остане в историята – ако не като друго, то поне като програмният директор предизвикал гнева на подчинените си има-няма в 20 работни дни.
