Корнелия Нинова се провали с вота на недоверие към кабинета на Борисов. Не става въпрос за сваляне на правителството. Чисто математически бе невъзможно. Въпросът е друг.
Вотът бе организиран и проведен политически неграмотно. Липсваше още от самото начало някаква мисъл и стратегия. Медийната политика на Нинова бе хаотична и приличаше на „свадбарска стрелба“.
Елена Йончева бе оставена на „амбразурата“, а тарикатите от ръководството на Позитано подличко се правеха на футболни фенове „от сектор Г, под часовника“. Никой не искаше да се включи персонално и остро във войната на Йончева срещу управляващите. А тя скочи самопожертвователно едновременно на ГЕРБ и Патриотите. Йончева бе зарязана от тарикатите на Позитано, а това не е нито кавалерски, нито „другарски“.
От друга страна, екипно ГЕРБ с цялата своя медийна мощ организира защитата на Добрев и атакува Йончева. Липсваше медиен екип и медийна стратегия на БСП, който да поеме ударите срещу Елена Йончева и да я изведе от ролята на първоначален „пивот“.
И да подготви вота в парламента. Само Славчо Велков от „гражданската квота“ измърка нещо в НС. Все пак Йончева не е член на БСП. Нито Славчо Велков. Йончева бе оставена сама на „амбразурата“ от самото начало до края. Далеч по-удобно е някой друг да ти свърши работата, а ти да „му стискаш палци“ на завет.
По-лесно е да говориш “по-принцип” за корупция както направи антуража на Нинова. Въобще е смешно, когато „ръководителите“ на Позитано разчитат „гражданската квота“ да свали властта, а те да седнат в „креслата“. Въобще този вот на недоверие към кабинета на Борисов се оказа “войната на Йончева срещу ГЕРБ”, а БСП игра ролята на “декор”.
По-ясно казано, ако печели Йончева, печели само антуража на Нинова, ако губи Йончева…губи само самата тя. А Нинова за пореден път изпълни професионално централната роля на домакиня, която „дрънка с тенджерите в кухнята“ (изразът е на Валентин Вацев).
