Това, което си мислим, че е социалното на социалните мрежи, отдавна си е отишло. „Кралят е мъртъв, да живее рекламодателят!“, приятелчета
В идеалния си и най-неопетнен вариант интернетът беше създаден да свързва. Да глобализира, до помага, да информира и да направи светa едно по-добро място с по-лесен достъп до информация.
След него се появиха и социалните мрежи, които отново в първоначалния си светъл образ имаха за цел да свързват хората
по интереси, общи местообитания, общи приятели и т.н. Майките ни можеха да се видят със съученичките си от гимназията, да се свържат с някои далечни братовчеди, ние можехме да участваме в групи, които публикуват нашата музика, а Пепи комшията можеше да пише лично в профила на Цеца и да си репоства „Кукавица“ до безкрай. Животът беше хубав и действително социалните мрежи родиха хиляди приятелства, връзки, инициативи, взаимопомощ, благотворителни акции, ивенти за протести, свобода, култови мемета и жестоки интернет сензации. Станахме царе на сторитата и различните инструменти на социалките, а след бума на Instagram и TikTok нещата стигнаха дотам да се превърнем в истински богове на визуалното съдържание. „Сам съм си медия“ е слоганът на последните 5–7 години, а инфлуенсър сто процента е най-конвертируемата дума на десетилетието. Дотук добре, но светът е силно притеснен, защото през последните няколко седмици го заля вълна от дискусии за бъдещето на социалните мрежи. Дискусиите бяха предизвикани от инвеститори, обсъждащи Facebook и десетгодишния му план за изграждане на метавселена и контролираното разрушаване от Илон Мъск на новопридобития от него Twitter. Има много опасения, че Мъск скоро ще унищожи Twitter, но според експерти това въобще не е първото, за което трябва да се тревожим, защото социалните мрежи вече са мъртви. Традиционният ни начин на комуникация също.
Реалният край на гигантите
Платформите, които реално дефинираха какво означава „социални мрежи“ – Facebook, Instagram, Twitter, дори Tumblr и един от прародителите MySpace, до голяма степен са оставени да атрофират в прахта, като са доминирани от по-новите си наследници и техните собствени модели на онлайн взаимодействие. Facebook естествено се срина след години на скандали относно алгоритмите му и цялостната политика, а Instagram, макар и все още използван от мнозина, е широко мразен за това, че предлага безкрайно спонсорирано съдържание, вместо да ни свързва с приятелите ни или реални хора.
В момента Twitter също е изправен пред заплахата от масово разпадане след поглъщането на компанията от Мъск,
но експерти твърдят, че той и без това отдавна е „гробище“, тъй като 10 процента от потребителите съставляват 90 процента от трафика, като „тежките потребители“ дори не публикуват всеки ден. Вместо традиционните социални мрежи, изброени по-горе, вече имаме YouTube, TikTok, Twitch и безкраен брой стрийминг платформи, в което няма нищо лошо. Те обаче променят целия модел на комуникация в интернет пространството и въобще в световен мащаб. В класическите и по-стари социални мрежи имахме двупосочен или многопосочен разговор и реален канал на комуникация, а сега влизаме в еднопосочен – ставаме единствено потребители на съдържание. Тоест от активни участници в комуникационния процес сега сме пасивни зрители на най-често визуално съдържание. Ние единствено гледаме и скролваме. Дори да създаваме, отново правим нещо и го пускаме до аудиторията, която го гледа. Не комуникираме – пасивно създаваме или потребяваме. Този нов модел определя начина на поведение на цели поколения не само в социалките, а изобщо в интернет и реалния живот. TikTok, който сега е първата най-популярна платформа в света, е пример за това – платформата е предназначена за пасивно потребление на видео съдържание. Хората имат любимци и консумират тяхното съдържание, но без реално да търсят активен път за обратна комуникация – те просто скролват и гледат.
Светът на големите пари, който победи
Социалните мрежи се превърнаха в огромна машина за пари. Реално те винаги са били такава, но сега осезаемо в тях се предлага 80% рекламно съдържание, което платформите толерират и поставят чрез алгоритмите си пред нашите очи. Социалните мрежи абсолютно отхвърлиха социалния фактор за сметка на пазарния. Един трезв поглед върху политическата и икономическата картина и разпределението на „пазара“ в сектора на социалните мрежи ни показва, че всеки основен аспект на социалните медии е частна собственост и се управлява от различни конгломерати. Данните, които генерираме, центровете за данни, които ги съхраняват, алгоритмите, които ги обработват, сървърите, които ги хостват, екипите, които етикетират, сортират и взаимодействат с тях, кабелите, по които пътуват –
платформите, тяхната инфраструктура и техническото ноу-хау не са наши.
Дори данните, които можем да използваме за разработване на алтернативи, се пазят от фирми, които са ангажирани с бизнес модели, които изискват тази изцяло приватизирана система. Изчислителните ресурси, които можем да използваме, за да експериментираме с тези данни, са частна собственост на технологични компании или други структури, притежаващи капитал, а именно тръстове за инвестиции в недвижими имоти, които третират интернет инфраструктурата като финансови активи, отдадени обратно под наем на големи технологични фирми. С две думи всяка наша „социална“ активност в социалните мрежи всъщност се монетизира в сметките на огромни частни компании. Това са заключения на редица експерти, които ни съветват, че картината на общото ни битуване в интернет пространството не изглежда никак розова.
Според тях единственият изход е създаването на мрежи, в които можем да общуваме помежду си, вместо пасивно да наблюдаваме. Те ни съветват още изключително силно да се дистанцираме от социални мрежи собственост на частния сектор, както и на огромни държавни структури, които по един или друг начин се опитват да контролират населението си именно чрез „свободата“ на платформите. Доклад на „Ройтерс“ за бъдещето на социалните мрежи твърди, че докато не настъпи фундаментална промяна, никога няма да видим истински свободни социални медии в световен мащаб.
