В края на зимата традиционно зейнаха дупките по пътищата и Бащицата се превъзбуди. Магистралите Му се напукаха и душицата Му трепна
Паника. Изплъзва Му се властта. Коленцата Му омекват. Асфалтът Му – също.
В края на зимата традиционно зейнаха дупките по пътищата и Бащицата се превъзбуди. Магистралите Му се напукаха и душицата Му трепна. Меркелът на Балканите изу дипломатическите обуща. Ще нахлузва гумени ботуши и светещо елече. Ще слиза при избирателя. Да пълни дупки и да варди от пукнатини най-ценното си – километрите народни магистрали.
Съвсем се е зашеметил повелителят на магистралите. То не бяха президентски шамари, руски плесници, чешки юмруци. Че и коремно възлизане. Опря до първичното си амплоа – тропане по масата, заповеди, равнис, мирно.
И заповяда Бащицата – до всяка дупка полицай, до всеки ремонт – кмет. Във всяко село пушка, за всеки крадец – кметски наместник.
Двеста хиляди души администрация – марш навън! Какво ще се занимават с политика. Строители й трябват на тази държава – автомагистрала! Инфраструктура му е майката!
Хората са нещастни заради дупките. Ремонт бленуват. И колко му е чиновниците да станат асфалтополагачи.
Ще им се радва народецът, ще ги разцелува и току-виж забравил да попита как е Гинка, кой пие кафе с Пеевски и защо викат „Оставка“ под прозорците на Министерски съвет.
Смешник! Вярва ли си?
Ралица Николов
