Коларова, комунистическото ти ДНК мирише още от телевизора!
Когато проф.Коларова започне да обяснява как „националният интерес“ изисквал това правителство да остане, разумният човек не чува анализ. Чува дежавю. Чува ехото на онези партийни секретари от някогашния й родов дом, които обясняваха, че „в името на стабилността“ трябва да мълчим, да търпим и да вярваме, че всичко се върши за наше добро.
Това не е политология, това е политическа чалга с аристократичен тембър.
Не, професорке. Народът не ви е длъжен да преглъща кочината. А вие, с всичките си псевдоинтелектуални формулировки, всъщност казвате следното: „Да, властта ви е гнила, но по-добре гнила власт, отколкото никой, който да ни инструктира отгоре.“
Да твърдиш, че „успехът на политическия проект на президента предполага провал на правителството“, е не просто цинизъм. Това е фройдистко изпускане на една професионална говорителка на статуквото. Казвате ли ни всъщност, че проектите се градят само върху рухването на други? Или че политическата алтернатива е заплаха, защото пречи на благородната мисия на държавната хранилка да храни същите лица с различни лозунги вече 30 години?
Да се оправдава забавянето на мерките по еврото със страха от реакция, показва що за „експертен“ кръг командва. Вашето мнение не се гради на ценности, а на интереса на онези, които искат безметежен преход към еврозоната, за да могат после в евро да крадат. И сега вие ни учите да стоим мирно, да не мърдаме, докато ни лъжат в лицето?
Най-накрая, когато намеквате, че „никой не би отрекъл нуждата това правителство да остане“ – вие не говорите от името на народ, а от името на вашия кръг. Кръгът на фалшивата експертиза, на телевизионните аналитици със стари тефтери от ЦК на БКП. На послушниците, които винаги знаят кой ще е следващият господар – и предварително започват да му се мазнят.
Г-жа Коларова, ние помним. Помним от кого идвате. Помним кого сте хвалили преди. Помним какви идеи защитавахте, когато беше модерно да се кланяте на друг идол. И помним, че когато народът се събужда – точно вие сте първите, които започват да го поучавате колко е опасно да мисли сам.
Няма нужда от вашите „реалистични“ диагнози. Те са само друг език за насадено подчинение!
