Една от най-големите нелепици във връзка с влизането в еврозоната е, че напоследък научихме, че досега сме били само наполовина европейци…
Чак ако приемем и еврото – вече цели европейци. Само в такъв случай най-сетне сме щели „да станем равни с другите европейски народи“, „да заемем мястото си…“, “да изравним състоянието си“, „да развием икономиката си“, прочее…
Чакай, ся! Всички тези въпроси не се ли решиха, когато влязохме в ЕС? Защо преди близо 20 години трябваше да става, пък сега пак се оказа, че не е станало и пак ни обещават да стане, ама друг път, по-нататъка, в бъдещето?
А, всъщност, европейската идентичност на българската държава и народ, прословутото ни „нареждане сред другите европейски народи“, не беше ли решено дори още по-рано: не беше ли, когато хан/княз Аспарух е преминал Дунава и е забил знаме с конска опашка на десния му бряг и казал „Тук ще бъде България!“ (по филма на Людмил Стайков)?
А, според друга версия за историята, не беше ли, когато тракийското племе фриги, след вековен живот на малоазийския бряг, се завръщат обратно в прародината си – Балканския полуостров?… Когато арийците – траки дойдоха от север на Балканите и заселиха територията и на днешна България? Когато сред праисторическите племена на Балканите се образуваха елементи от днешния ни генотип? И прочее исторически версии…
Това някакво проклятие ли е, което тегне над народа ни? „Безкрайният път на България към Европа през вековете и хилядолетията и все не може да я стигне тая Европа.“
Уж глобалистка пропаганда, ама и едно гадничко внушение постоянно ни се набива: пак научихме, че сме проклети. Обречени все да не сме там, където трябва да бъдем, не сме, каквито трябва да сме, дори все не сме там, където сме…
Като във филмите на Уди Алън, например за онзи актьор, на когото всички кинооператори му казват, че нещо не могат да го фокусират, нещо им стои на безфокус, и той откри, че той наистина винаги си е на безфокус… Нещо подобно и с нещастните българи…
Стига, бе, западноцентрици ненормални, стига сте го тормозили този народ с обсесиите си!
АВТОР: КОНСТАНТИН В. КИСИМОВ
