Преди точно 40 години, на борда на кораба „Принцеса Мари-Астрид“, министри от Белгия, Германия, Люксембург, Франция и Нидерландия отплават до средата на река Мозел, близо до малката люксембургска община Шенген.
Там, на символична тригранична точка, те подписват ангажимент за постепенно премахване на граничните проверки. Това събитие полага основите на най-голямата зона за свободно движение в света – Шенген, която днес обхваща 29 държави и предоставя безграничен достъп на 450 милиона души, пише в свой репортаж Politico.
Четири десетилетия по-късно обаче, духът на Шенген е сериозно разклатен. Все повече държави от Европейския съюз възстановяват вътрешни гранични проверки – не като временна мярка, а като продължителна практика. Поводите са различни – нелегална миграция, терористични заплахи, организирана престъпност. Но резултатът е един: Европа отново издига граници.
Политически реакции и възраждане на бариери
„Шенген се разпада пред очите ни“, казва испанският евродепутат Хуан Фернандо Лопес Агилар, социалдемократ, който след пандемията от COVID-19 се опита да рестартира свободното движение в ЕС. „След пандемията нещата се влошиха сериозно. Страните започнаха да прибягват до вътрешен контрол прекалено често“, казва той.
И действително – към юни 2025 г. цели 11 държави от Шенгенската зона са уведомили Европейската комисия, че налагат или удължават гранични проверки. Сред тях са Германия, Франция, Австрия, Италия, Словения, Нидерландия и дори България. В повечето случаи причината е една: борба с нелегалната миграция и трафика на хора.
Германският подход и напрежението със съседите
Германия възстановява пълни сухоземни проверки още през септември 2024 г. Оттогава те не са спирали. Страната се позовава на „сериозни заплахи за обществената сигурност“ и нарастващ миграционен натиск. След като Фридрих Мерц става канцлер, Германия дори разширява обхвата на мерките. Това предизвиква остри реакции – полският премиер Доналд Туск ги нарича „неприемливи“, а чешкият вътрешен министър Вит Ракушан настоява Берлин да ограничи влиянието им върху трансграничните пътувания.
Франция, Италия, Словения – натиск от всички посоки
Франция също въвежда проверки – от 1 май до 31 октомври 2025 г., с мотиви, включващи терористична заплаха, трафик, напрежение около Ламанша и Северно море. Нидерландия действа още по-дългосрочно – въвежда контрол по границите с Белгия и Германия от декември 2024 г. до края на 2025 г. Същото правят и Италия и Словения, като първата налага проверки на границата със Словения, а втората – с Хърватия и Унгария. Всички се позовават на същите опасения: тероризъм, миграционен натиск, организирана престъпност.
Старите членки на Шенген с постоянни мерки
Други държави като Австрия, Дания, Швеция, Норвегия и Швейцария също поддържат постоянен граничен контрол от няколко години насам.
Комисията наблюдава, но не действа
Европейската комисия определя тези проверки като „временни отлагания“ на принципите на свободното движение и твърди, че е в диалог със засегнатите държави. Но според Лопес Агилар това е само бюрократична реторика: „Обикновено казват: ‘Следим ситуацията, водим структуриран диалог…’, но реакцията на Комисията е много слаба.“
В свое изявление еврокомисарят по вътрешните работи Магнус Брунър подчертава, че бъдещето на Шенген зависи от ефективна защита на външните граници и силно полицейско сътрудничество. „Поддържането и разширяването на Шенген е възможно само чрез силна подкрепяща система и добре охранявани външни граници“, казва той. Като човек, израснал на външна граница на Шенген, той лично усеща стойността на тази свобода.
България: влизане със задни врати, но и първи рестрикции
България, която беше приета частично в Шенген по въздух и море на 31 март 2024 г., вече също прибягна до временен граничен контрол. От 1 януари 2025 г. до 30 юни същата година, София възстанови проверки по сухопътната граница с Румъния, с аргумента за засилен натиск от мигранти и нестабилност в Близкия изток.
Мярката предизвика напрежение с Букурещ, откъдето дойдоха критики за асиметричен подход, тъй като Румъния не наложи аналогични проверки.
Допълнително напрежение внасят и случаи като този на граничния пункт Елидже между България и Гърция.
Въпреки че става въпрос за външна граница, гърците са затворили пътя с ограждения и не допускат никого. Макар според Шенгенския кодекс отказите за влизане да подлежат на документиране и обоснованост, на практика все по-често границите се оказват не само физически, но и политически бариери.
Европа между сигурността и свободата
40 години след онзи ден на река Мозел, когато Европа избра свободата на движение, проектът „Шенген“ вече не изглежда непоклатим. И ако някога бе символ на интеграция, днес той е огледало на страховете и различията в Европейския съюз.
