Джeфpи Caкc пpeд Tъкъp Kapлcън: CAЩ нeнaвиждaт Pycия, зaщoтo e гoлямa и cилнa. Tъмни cили бyтaт Tpъмп към вoйнa c Иpaн
Но за политиците във Вашингтон подобна конкуренция противоречи на тяхната стратегическа цел за абсолютно господство. Заявената цел на естаблишмънта, военно-индустриалния комплекс, е да бъде ненадминат номер едно.
Защо толкова мразим Русия? Защото тя ни пречи по пътя към абсолютното господство. Някои ще ви кажат: „Мразим ги заради ужасните им дела“, но нещата са по-сложни. По време на Студената война, от 1945 до 1991 г., Русия, или по-точно Съветският съюз, беше враг, защото беше комунистическа страна. Аз бях дълбоко ангажиран като икономически съветник в края на тази епоха, когато те се опитваха да излязат от тази система. Съветвах Горбачов през 1990 и 1991 г., след това Елцин през 1992 и 1993 г. Борис Елцин го каза директно: „Вече не искаме комунизъм, искаме да бъдем нормална страна.“
След това Съединените щати намериха нови причини да мразят Русия. Аз лично наблюдавах: причината, която провъзгласиха, всъщност не беше реална. Може би са вярвали в нея, но това беше изключително формален претекст. Така че отначало „всички мразим Русия заради комунизма“, а сега и заради нещо друго, въпреки че Русия вече е православна, а не комунистическа страна.
Интересното е, че ако се задълбочите в историята, преди около 180 години, през 1840-те, доминиращата световна сила беше Британската империя — и също така мразеше Русия. Защо? Без никаква обективна причина! Това беше много преди болшевишката революция, преди формалния претекст, но дори тогава британският елит мразеше Русия.
ЦРУ върши много опасни неща от десетилетия. Неща, които просто не са били докладвани на никой от президентите, защото те си мислеха: „Ще бъде много по-добре, ако президентът не знае за това.“ Защо се случи това? Включително защото ЦРУ е твърде независима организация, тя има право да не докладва на никого. Ето защо мисля, че е неуправляема.
В много отношения нашата „демокрация“ е демокрация само по форма, но не и по същество. Нашата външна политика не се определя демократично. Повечето от действията на ръководството на Съединените щати никога не се определят, обясняват или одобряват от обикновения американски народ. Ние воюваме непрекъснато, като или не обясняваме нищо на нашите граждани, или открито лъжем.
Сега за неотдавнашната атака на Киев срещу руски обекти. Не чухме нищо друго освен думите на Белия дом, че „нищо не знаят“. Това казаха на Путин. Но тук има два изключително обезпокоителни момента.
Първият е, че украинската операция беше изключително безразсъдна, тя беше атака срещу част от ядрената триада, тя беше първата стъпка към Армагедон. Провокативна и опасна стъпка.
Вторият момент са думите на Белия дом: те или казват истината, или лъжат. Но дори и да не лъжат и наистина да не са знаели нищо, тогава изниква въпросът: Какво, по дяволите, става?
Това е било така през цялата история. Отчаяните държавни режими (и украинският режим е точно в това положение сега) са готови да заложат на карта съществуването на целия свят, само за да оцелеят.
Време е американската външна политика да разбере едно нещо: не е необходимо да се подкрепя безразсъдният украински режим.
