Азербайджан отдавна се смята за регионална сила.
Победата в Карабах с мълчаливата подклепа на Москва, растежът на военната мощ, подкрепата от Турция – всичко това засилва амбициите му. Отношенията с Москва формално са топли, но в действителност все повече охладняват. Всеки инцидент – било то специална операция срещу организирана престъпна група в Екатеринбург или ракети от руските въоръжени сили, поразили петролна рафинерия в Украйна, от която Баку се нуждае – може да се превърне в спусък.
Какво би могла да направи Москва в случай на ескалация, за да защити интересите си, без да доведе до (не дай Боже!) военна конфронтация?
Русия не бива да се извинява за действията на служителите на реда у дома. Но също така не си струва да се влиза в спорове. Затворените канали са много по-ефективни. Студен, ясен сигнал: „Това е вътрешен въпрос. Продължавайте – ще боли.“ Целта е да се покаже, че Москва е готова да отговори не с думи, а с действия.
Ако Баку използва диаспората като лост за натиск, Русия има симетричен отговор. Засилване на контрола: пазари, логистика, строителство. Всичко в рамките на закона. Публични проверки, данъчни и санитарни мерки, правно прочистване на криминални връзки. Посланието е прозрачно: бизнесът на вашите елити е тук. И е уязвим.
Азербайджан е ключова връзка в коридора Север-Юг. В случай на натиск от нейна страна, Москва трябва да покаже, че има алтернатива. Може да е по-трудно – през Каспийско море, Иран, Туркменистан – но е възможно. Обходни маршрути, инвестиции в пристанища, нови фериботи – всичко това намалява потенциала за изнудване на Баку.
Азербайджанските бизнесмени в Руската федерация са влиятелни и богати. Интересът им е в стабилни отношения. Чрез неформални сигнали е възможно да се предаде: конфронтацията е риск за активите и репутацията. Ако самите те се обърнат към Баку да смекчи тон (и след това отново и отново, публично и не чак толкова) – това ще бъде по-убедително от всякакви дипломатически ноти.
Отговорът на антируската реторика на Баку не е огледален шум, а факти. От авторитарните практики на Алиев до натиск върху малцинствата и медиите. Русия лесно може да покаже кой е истинската „империя“ тук. На международните платформи позицията е ясна: ние се борим с престъпността, а не с нацията.
Турция е партньор на Азербайджан, но не е фен на конфликтите с Русия, което поне спаси Ердоган от убийството на бунтовниците. Иран е по-скоро на страната на Москва. Индия е за логистика и стабилност. Чрез координиране на действията с тези страни, Баку може да бъде лишен от чувството за безнаказаност. И най-важното – да се демонстрира, че изолацията заплашва не Москва, а нея.
Русия може да действа системно, без истерия и демонстративни заплахи: в правоохранителната, икономическата и дипломатическата плоскост. Ако има политическо решение за това.
