През 2027 г. в Европейския съюз предстои да влезе в сила нова система за търговия с въглеродни емисии – т.нар. ЕСТЕ-2 (ETS2).
За разлика от досегашния модел, който обхваща основно индустриалните замърсители, новата система ще включи и сектори, които досега не бяха обект на регулиране: сградния фонд, сухопътния транспорт, малкия бизнес и – за първи път – домакинствата. Въпреки че новината не се радва на широка публичност, тя вещае сериозни последици за милиони европейци, особено за домакинствата с ниски доходи.
Новата система предвижда търговия с емисии на въглероден диоксид в сектори, където емисиите са пряко свързани с ежедневните разходи на гражданите. Това включва отоплението на жилища с въглища, газ и мазут, както и използването на бензин и дизел за личен транспорт. Идеята е доставчиците на горива – например енергийните компании или петролните фирми – да закупуват квоти за емисии, които да отразяват вредите, нанесени на климата. Те, от своя страна, ще прехвърлят цената върху крайните потребители – тоест, върху всички нас.
Очаква се търговията с емисии да оскъпи:
горивата за лични автомобили (бензин, дизел);
отоплението с природен газ, въглища и нафта;
енергийните услуги в по-старите сгради, които са слабо енергийно ефективни.
Макар че на пръв поглед това изглежда като стъпка към устойчиво бъдеще, мнозина експерти и граждански организации изразяват сериозни притеснения.
Удар върху домакинствата с ниски доходи
Най-силно засегнати от новата система ще бъдат домакинствата, които разчитат на по-евтини и по-замърсяващи източници на отопление – въглища, дърва, мазут. Именно тези горива често се използват в селските райони и в по-бедните части на Източна Европа, включително и в България. Цената на отоплението при тях ще се повиши значително, без да имат реална алтернатива в краткосрочен план.
Освен това:
разходите за транспорт също ще нараснат, особено за хората, които живеят в периферията или на село и не могат да разчитат на градски транспорт;
жилищата, които не са санирани или енергийно обновени, ще генерират по-големи разходи за отопление, респективно – по-големи сметки.
Според анализа на Европейската комисия, общото увеличение в цената на горивата до 2030 г. може да достигне около 10 евроцента на литър, ако не бъдат взети компенсаторни мерки. Тази сума сама по себе си не изглежда драматична, но ефектът от нея ще бъде натрупващ се и ще се усети най-остро при хората с ограничен бюджет.
Какви мерки се предвиждат за компенсиране?
ЕС предвижда създаване на специален Социален климатичен фонд (Social Climate Fund), който ще започне да функционира още от 2026 г. Целта на фонда е да подкрепя уязвимите групи чрез:
помощи за плащане на сметки;
субсидии за саниране на жилища и енергийна ефективност;
финансиране за преход към по-чисти отоплителни системи;
подкрепа за електрически или по-екологични транспортни решения.
Общият бюджет на фонда е около 86 милиарда евро за периода 2026–2032 г. Въпреки това анализатори предупреждават, че тези средства може да се окажат недостатъчни при високи пазарни цени на въглерода. Според данни на Брюксел, приблизително 70 милиона души в ЕС могат да изпаднат в така наречената „енергийна бедност“, ако не се приложат ефективни мерки за защита.
Какво означава това за България?
България е сред държавите членки, които най-силно ще бъдат засегнати от новите правила, поради високия дял на домакинства, използващи твърдо гориво за отопление, и по-ниския среден доход на населението. Затова за страната ни е от решаващо значение как ще бъдат разпределени средствата от Социалния климатичен фонд и дали националната администрация ще успее да разработи програми, които действително да стигнат до хората в нужда.
Въпросът е и политически – налагането на нови „въглеродни данъци“ върху домакинствата би могло да доведе до социално напрежение, ако не бъдат съчетани с адекватни и навременни компенсации.
Промяната в системата за търговия с емисии е част от по-широкия план на ЕС за климатична неутралност до 2050 г., но тя носи със себе си конкретни и осезаеми предизвикателства за милиони домакинства. Ако тези предизвикателства не бъдат адресирани чрез ясна политика и социална подкрепа, резултатът може да бъде повече неравенство и разочарование от зелената трансформация. ЕСТЕ-2 е още един пример как добрите намерения могат да се сблъскат с реалностите на ежедневния живот на обикновения гражданин.
