През 1950 г. офицер и специалист по психологическа война от армията на САЩ на име Пол Лайнбаргър използва псевдоним, за да публикува научно-фантастична история, озаглавена „Скенерите живеят напразно“.
Научно-фантастичният разказ е за човек на име Мартел, който работи за „дълбоката държава“ в далечното бъдеще като пилот на звезден кораб и чийто ум е манипулиран от зли бюрократи. След като нова технология, наречена „скърцаща жица“, възстановява истинските му сетива, той осъзнава, че шефовете му в правителството нареждат удар на всеки, който оспори контрола им върху космическите пътувания и икономиката. В крайна сметка Мартел се присъединява към въстаническо движение, насочено към свалянето на режима.
Идентификационните карти на Пол Лайнбаргър показват позициите му в армията на САЩ и в чужбина. Източник: Annalee Newitz, „Stories Are Weapons“
„Дълбоката държава“ в научно-фантастичната книга на Пол Лайнбаргър започва да се използва като нарицателно за тайна мрежа от неизбрани правителствени служители и понякога частни субекти (както във финансовите услуги, така и отбранителната индустрия), работещи извън закона, за да налагат и влияят на правителствената политика.
Идеята, че съществува „дълбока държава“, се определя от западните медии и политици като „теория на конспирацията“, но беше широко популяризирана идея от поддръжниците на бившия президент Доналд Тръмп. The Atlantic твърди, че тази „теория на конспирацията“ за „дълбоката държава“ тръгва именно от научно-фантастичната книга на американския офицер Пол Лайнбаргър.
Той обаче не е просто писател на научна-фантастика, а автор на класифицираното ръководство за американската армия „Психологическа война“. Какво се е опитвал да каже Лайнбаргър и дали зад научната фантастика не е отправил своето скрито послание за бъдещето?
От военен разузнавач до инструктор на ЦРУ
От 1937 г. до 1946 г. Лайнбаргер е преподавател в университета Дюк, където започва изследвания по темата за Далечния Изток.
Докато запазва професорската си длъжност в Дюк след началото на Втората световна война, Лайнбаргър постъпва на служба като лейтенант от армията на САЩ, където участва в създаването на Службата за военна информация и Съвета за планиране на разузнавателните операции.
Той също така помога за организирането на специален отдел за психологическа война в армията. През 1943 г. е изпратен в Китай, за да координира операциите на военното разузнаване. До края на войната той се издига до чин майор.
През 1947 г. Лайнбаргер се премества в Училището за напреднали международни изследвания на университета „Джон Хопкинс“ във Вашингтон, където работи като професор по азиатски изследвания. Той използва опита си от войната, за да напише книгата „Психологическа война“ (1948).
Накрая достига до чин полковник от резерва. Съветва британските сили и Осма армия на САЩ в Корейската война. Въпреки че нарича себе си „посетител на малки войни“, той се въздържа от участие във войната във Виетнам. Известно е, че е работил за Централното разузнавателно управление.
През 1969 г. офицерът от ЦРУ Майлс Копланд-младши пише, че Лайнбаргър е „може би водещият практикуващ „черна“ и „сива“ пропаганда в западния свят“. Според Джоузеф Бъркхолдър Смит, бивш агент на ЦРУ, той провежда уроци по психологическа война за агенти на ЦРУ в дома си във Вашингтон под прикритието на позицията си в Училището за напреднали международни изследвания. Пътува много и става член на Асоциацията за външна политика, и е поканен за съветник на президента на САЩ Джон Ф. Кенеди.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
