В следващите месеци българските граждани и бизнеси ще трябва да се подготвят за вероятно увеличение на данъците.
Причината е комбинация от нарастващ бюджетен дефицит, поетите ангажименти за отбрана и натискът за по-справедливо и ефективно облагане на имотите.
Фискалният натиск: дефицити и отбрана
„Това, че сме с по-висок дефицит през 2025 г., че бяхме на ръба през 2024 г., е част от фискалната политика, която се води вече пет години. От 2021 г. се прие за нормално 3% дефицит, вместо балансиран бюджет. Лесно е този дефицит да се надхвърли с извънредни разходи за отбрана“, коментира председателят на Фискалния съвет и бивш финансов министър Симеон Дянков в интервю.
Той предупреди, че съставянето на бюджета за 2026 г. ще бъде „едновременно цирк и много сериозна тема за България“, тъй като страната трупа дефицити вече пета година. Особено тревожни са предстоящите разходи за отбрана – от сегашните 2% от БВП трябва да нараснат до 5% през следващото десетилетие. Това означава допълнителни 10 милиарда лева годишно само за армията.
Предложеният вариант за вдигане на социалните осигуровки с общо 3% през 2026–2027 г. той нарече „най-лошата идея“, тъй като директно удря бизнеса и работещите. Вместо това Дянков вижда „най-лесния вариант“ в повишаването на ДДС от 20% на 22%. „Този данък идва от консумацията, не от производството, събира се над 90% и е далеч по-малко изкривяващ от осигуровките“, подчерта той. Въпреки това, според него подобна стъпка трудно ще намери политическа подкрепа в широката управляваща коалиция.
Местните данъци – следващата стъпка
Бившият финансов министър обръща внимание и на местните налози. „Трябва да се прегледат местните данъци и такси. Данъкът върху придобиването на имоти и данъкът върху притежаването им не са актуализирани от 2007 г., а данъчната основа за оценка на имотите – от 2005 г.“, заяви той.
В същото време анализ на Световната банка и Института за пазарна икономика показва, че данъчните оценки са изкуствено занижени – в София често 3.5–4.5 пъти под пазарните стойности, а в някои райони дори шест пъти. Подобни разлики има и в други големи градове. Повишаването на данъчните оценки ще доведе автоматично и до ръст на редица местни налози – от имотния данък до такса смет и нотариални такси.
Критичният извод
За Дянков е ясно: правителството може да отлага, може да залага на „розови“ прогнози за събираемост, но в крайна сметка приходите трябва да се осигурят. И докато влизането в еврозоната позволи временно да се прикриват дефицитите, а ангажиментите за въоръжаване изискват милиарди, сметката ще бъде платена от всички българи – чрез по-високо ДДС, по-скъпи местни данъци и автоматично увеличение на налозите върху имотите.
