🕵️♂ Инспектор Стрезов: Случаят с отровеното писмо
В пощенската станция на малкия град Лъгово цареше суматоха. Служителят Борис беше намерен мъртъв на бюрото си. Пред него лежеше разполовено писмо без подател.
Инспектор Стрезов пристигна след по-малко от час.
Стаята беше малка – бюро, няколко стола и рафтове с кореспонденция. Въздухът имаше лек, сладникав аромат.
– Какво е станало? – попита Стрезов.
– Борис е получил писмо без обратен адрес – отвърна пощенският началник, г-н Виденов. – Когато го отворил, се свлякъл на земята.
Стрезов се наведе над писмото. По ръбовете имаше следи от лепило, а по повърхността – няколко отпечатъка от пръсти.
– В сградата имахте ли други служители по това време?
– Само двама – каза Виденов. – Аз, стажантката Мира, и куриерът Петър.
Разпитът
Виденов (началникът):
– Бях в кабинета си. Борис дойде да пита какво да прави с писмото – нямало подател. Казах му да го провери. След няколко минути чух шум.
Мира (стажантката):
– Подреждах пощата. Миришеше странно, като на бадеми. Не обърнах внимание.
Петър (куриерът):
– Влязох за момент да взема пакет. Борис държеше писмото в ръка, вече го беше отворил. Не съм пипал нищо.
Улики
По писмото има следи от лепило.
Открит е аромат на горчиви бадеми.
По плика – три различни отпечатъка, включително на загиналия.
Виденов е работил като химик, преди да стане пощенски началник.
Стрезов помисли няколко секунди, след което спокойно каза:
– Престъпникът е ясен.
❓ Кой е отровителят и как го е направил?
Отговор на предишния разказ:
Решение: Иван, техникът.
Как е станало (логиката на Стрезов):
Заключена витрина, здрава ключалка и стъкло → достъпът не е от фронта с ключ. Това косвено изключва библиотекаря Савов (неговият ключ не е ползван).
Драскотина от вътрешната страна на стъклото → някой е бърникал отзад/отвътре на витрината, не през заключената предна вратичка.
Прашен отпечатък върху рафта → ръка е влизала вътре в шкафа; ако беше отворено отпред, щяха да личат следи по бравата/панта, а няма такива.
Алиби/роля: Иван е „ремонтирал осветлението в южното крило“ – точно витрините имат вътрешно осветление и служебен достъп отзад (сервизен панел/шкаф). Той е единственият, чиято работа предполага легитимен достъп зад витрината, извън обсега на залните камери.
Камерите не показват никого в залата → ако достъпът е бил през задния сервизен панел, залните камери естествено няма да „видят“ нищо. Това обяснява и „чистите“ записи.
Механизмът:
Иван е отворил сервизния/задния панел на витрината (под претекст за осветлението), пъхнал е ръка вътре, механично е разхлабил/подал вътрешния предпазен елемент (оттам е драскотината по стъклото отвътре), взел е книгата, затворил панела. Така фронтът остава заключен и „непокътнат“, а камерите в залата не регистрират никакво влизане.
