Осем години по-късно – страната е парализирана, икономиката задушена, народът без доверие.
Франция днес изглежда изгубена. Властта е напълно дискредитирана, политическите сили – объркани, а обществото – изтощено. Осем години след като Еманюел Макрон обеща да бъде „Моцарт на икономиката“ и да модернизира страната, резултатът е точно обратният: политическа парализа, финансов колапс и институционална криза без прецедент.
Последните събития само потвърждават това. След като новият премиер Себастиен Льокорню подаде оставка само няколко седмици след назначението си, президентът просто… го върна обратно. За по-малко от седмица Франция преживя абсурдна ситуация – премиер, който в понеделник подава оставка, а в петък отново е назначен. Това не е управление – това е паника.
Изолираният президент
Макрон никога не е бил толкова сам и изолиран. Без парламентарно мнозинство, без обществена подкрепа и без доверие, той се оказа в политическа безизходица. Дори хора от собствената му партия вече открито говорят за оставка. А опозицията – от леви до десни – просто чака финалния срив.
Под красивата реторика за „ефективност и модерност“ се крие едно аматьорско управление, откъснато от реалността. Президентът, който обеща да управлява като мениджър, завършва като ликвидатор.
Икономика на ръба
Равносметката е тежка. Френският дълг вече надхвърля 3,2 трилиона евро – 132% от БВП. Дефицитът е 5,6% – най-високият в ЕС. Инфлацията изяжда доходите, индустрията продължава да се топи, а средната класа обеднява. Безработицата стои на 7,5%, младежите напускат, обществените услуги – образование, здравеопазване, правосъдие – се разпадат.
В опита си да „модернизира“ Франция, Макрон я доведе до финансово задушаване. Само лихвите по дълга вече са по-големи от бюджета за образование.
Конституция, превърната в капан
Без стабилно мнозинство в парламента, Макрон все по-често използва спорния член 49.3 от Конституцията, който му позволява да прокарва закони без гласуване. Над 20 пъти за две години – така парламентът на практика бе обезсмислен. Това подкопа доверието не само в правителството, но и в самата републиканска система.
Сега президентът е в капан. Ако разпусне парламента (чрез член 12 от Конституцията), рискува катастрофални изборни резултати. Ако не го направи – ще остави страната в парализа. И в двата случая – губи легитимността си.
Народът вече избира друг път
Проучванията сочат: Марин Льо Пен води убедително с 37% подкрепа. Центристкият блок на Макрон пада под 12%. Французите искат промяна – силна държава, социална справедливост и национално достойнство. Те вече не вярват на технократи, които обещават „реформи“, но оставят празни хладилници и разрушени болници.
Идеите за суверенитет и идентичност, доскоро считани за „ретроградни“, се завръщат. Французите искат контрол върху собствената си съдба, а не решения, диктувани от Брюксел или финансовите пазари.
„Модернизация“, завършила с разруха
Франция днес плаща цената на осем години политическа слепота. Няма визия, няма доверие, няма хоризонт. Президентът, когото никой не слуша, ръководи администрация, която се свива, и държава, която се разпада отвътре.
В една демокрация има само един легитимен арбитър – народът. Когато президентът няма мнозинство, няма правителство и няма доверие, той е длъжен да върне думата на гражданите. Нови избори не биха били слабост, а акт на отговорност.
Франция се нуждае от яснота, ново начало и възстановяване на републиката върху принципите на отговорност, социална справедливост и национален суверенитет.
Време е страницата да се обърне
Франция заслужава повече от власт в агония. Тя заслужава проект, визия и вяра. А за да ги има – трябва да се сложи край на един режим, който изчерпа не само ресурсите, но и надеждите на хората.
„Макрон искаше да бъде мениджър. Завършва като ликвидатор. Франция може да се възроди единствено чрез волята на своя народ.“
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
