Китай навлиза в решаващ етап от един от най-амбициозните научни експерименти в човешката история – така нареченото „Изкуствено слънце“.
Пекин официално потвърди, че експерименталният реактор BEST (Burning Experimental Superconducting Tokamak) трябва да бъде завършен до 2027 г., като според говорителя на китайското Министерство на външните работи Мао Нин устройството „има потенциал да стане първото в човешката история, което постига реално термоядрено електропроизводство“.
Термоядрен синтез: китайският проект BEST до 2027 г.
BEST е свръхпроводящ токамак, разработван от Института по физика на плазмата към Китайската академия на науките. Той цели да възпроизведе процесите, които протичат в недрата на Слънцето – термоядрен синтез на деутерий и тритий, при който се генерира колосално количество енергия.
Ключовата цел е за първи път в историята да се постигне положителен енергиен баланс – реакторът да произвежда повече енергия, отколкото се влага в него. Термоядреният синтез е смятан за „светия граал“ на енергетиката – технология, която може да осигури практически неизчерпаема, чиста и безопасна енергия.
Технологията зад „Изкуственото слънце“
В основата на BEST е криостат с маса над 400 тона и диаметър около 18 метра – най-големият подобен компонент в китайската термоядрена програма. Той охлажда свръхпроводящите магнити до –269°C, за да може да се удържа плазма с температура над 150 милиона градуса по Целзий – повече от 10 пъти по-висока от температурата на слънчевата повърхност.
Проектът надгражда над постигнатото от EAST – предишна установка, която през 2025 г. задържа плазма в стабилен режим цели 1 066 секунди. Новата система цели да достигне т.нар. „burning plasma“ – горяща плазма, при която реакцията се самоподдържа. Това би означавало реален пробив към чиста термоядрена енергия.
Енергийни амбиции на Китай и реакция в Европа
Според китайски анализи и академични институции, ако BEST успее, Пекин би се превърнал в първата държава, демонстрирала положителен енергиен баланс от термоядрен синтез. Пряката последица би била начало на нова енергийна и индустриална ера.
От икономическа гледна точка проектът вече активира мащабни обществени поръчки за ключови системи – включително мощни нагревателни източници и дивертори, с обществени поръчки за десетки и стотици милиони юани.
Паралелно с BEST, Китай развива и други стратегически обекти: демонстрационния реактор CFEDR, хибридния реактор Spark One и експерименталната система Z-FFR. Инвестициите в сектора се оценяват на над 300 млрд. юани за периода 2025–2030 г.
ЕС и България: регулации срещу технологичен пробив
На фона на китайските научни амбиции, политически анализи в Европа поставят въпроси за стратегическия фокус на ЕС. В свой публичен коментар по темата Йордан Тодоров посочи, че ако това бъде постигнато, Китай ще стане първата държава в света, която реално демонстрира положителен енергиен баланс от термоядрен синтез – енергия без въглерод, без отпадъци и без риск от аварии.
„Замислете се – ние тук, в Европа, в уж цивилизования свят, с какво се занимаваме. Градим бъдещето си, изливайки стотици милиарди от данъците на европейците, за да се ‘пазим’ от Путин, да строим фотоволтаични централи или да ‘вържем’ капачките към бутилките. Това е резултатът от гласуването за урсули или от отказа да се гласува изобщо“, коментира Тодоров.
Нов глобален енергиен баланс на хоризонта
Термоядрената гонка се превръща не просто в научно упражнение, а в нова линия на глобална конкуренция. Докато Западът инвестира в зелени квоти, регулации и защита на пазарите, Китай инвестира в нови физични принципи, които могат да определят следващия век.
Термоядреният синтез отдавна е възприеман като далечна мечта. Ако Пекин успее да победи законите на инженерството преди останалия свят, бъдещата енергийна карта може да бъде преначертана много по-бързо, отколкото западните столици предполагат.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
