Зона на смъртта.
През 1989 год. превратаджиите унищожиха народната република – сринаха я, а насред развалините изградиха бардак. Впоследствие подпалиха и това жалко творение, като ни набутаха в чужда война, без да имаме армия, промишленост и гордост…
Станахме придатък на Украйна и даже не гъкнахме. Явно сме фатално натровени от долнопробни развлечения и химическа храна, щом понасяме тази гавра. Ние, наследниците на победителите в битките за Одрин и при Драва, на юнаците, пред чиито яростни атаки тръпнеха гаджали, сърби, мамалигари, казаци, англичани и немци, се оказахме немощни гащници.
Ала колкото и да е противно на нежните ни душици, би било редно да погледнем какво става с конфликта на север, в който на сляпо влагаме огромни средства. А там нещата не радват… Алгоритмите за обработка на информацията от земята, въздуха и космоса работят все по-бързо, машините се учат да убиват хора.
Някога дроновете и ракетите ще полетят към нас. Такава е житейската логика – слабаците, към когото и да се присламчват, накрая винаги отнасят боя. За последните десетилетия ние бяхме дейни съучастници в много международни престъпления. Нормално е да понесем възмездие за стореното. И ми се струва, че ударите на съдбата ще дойдат от южното и западното направление… Вероятно мнозина от съплеменниците ще посрещнат нашествениците с облекчение, като един вид освобождение.
Ние сме пропаднали ментално, морално и материално… Обществото и главите са нашата зона на смъртта. Тук няма и помен от надеждица. И как да го бъде? Да се смирим с необратимото? Не, разбира се.
Аз опитвам да пиша за тези, които напук на всичко, вярват в България – нищо, че тя отдавна съществува само в спомените и бляновете… Да мислиш… Да познаваш противника…. Да умееш да се защитиш… Това е дълг на всеки мъж и на всяка жена. И докато поне един от нас кръстосва този жесток свят без бъдеще, родината ще живее.
* * *
В текста «Основни проблеми на войната в Украйна» стана дума за зоните на смъртта (англ.: «Killzone») – райони, над които една от противоборстващите страни придобива пълен контрол с помощта на съвременните технологии. Вероятно това преимущество ще определи и победителя в конфликта между НАТО и Русия. Машините ще премажат човека.
Днес ще споделя още малко информация по темата.
Украинците подхождат рационално към поставените задачи, действията им са обмислени и икономически обосновани. За всяка поразена цел подразделенията на техните Сили за безпилотни системи (СБС) получават електронни точки (е.т.), които после биват обменяни за различно оборудване на площадката «Brave1». Така за ликвидиран руски танк се полагат 8 е.т., а за дронов разчет – 25 е.т.. И това работи – доказва го статистиката. Макар че подчинените на Маджара (прозвището на ръководителя на СБС) съставят 2% от общата численост на въоръжените сили, 30% от загубите на братушките се дължат на тях. Те държат фронта.
Уви, но в Кремъл все още реагират вяло на нарастващите опасности. Прекалено дълго решават организационните и производствените проблеми, влачат се след събитията.
Украинският проект «Дронова линия» предполага мигновеното унищожаване на всяка цел в сектор с дълбочина до 50 km в руския тил. В разработването му участват пет подразделения: «Птиците на Маджара», «Рарог», «Ахилес», «Феникс» и «К-2». Военните разчитат , че новата стратегия ще реши проблема с чувствителните загуби на личен състав. Коптерите са по-евтини от артилерийските боеприпаси, произвежда ги цялото НАТО… Освен това хората за тяхното управление се набират по-лесно, отколкото за пехотните части.
Тази линия е подвижна и има огромни настъпателни възможности. Но тя е само тестов вариант за планираната от Брюксел «Стена от дронове» (англ.: «WallofDrones») – роботизирана система, предназначена да обезлюди потенциалната линия на съприкосновение с Русия и територията на десетки километри зад нея.
