Ще ви върна в далечната 1928 година и едно стихотворение на Тома Измирлиев, брат на Смирненски.
Често се сещам за това произведение, което е все така актуално, за съжаление!
Не знам какво не ни е наред, но нищо не се променя до ден днешен…
ЩАСТЛИВА СТРАНА
Закъсала държава! Продънена хазна!
И кой ли ще оправи таз глупава страна,
щом всеки смахнат правник – ерзац специалист
минава за държавник, дори за финансист?
Разпъната държава – ограбена страна,
с закони, ред и право – без никаква цена.
И куц, и сляп, и блъснат – известно е това
се учи тук да бръсне народната глава.
В Дермен дере завършил с успех университет,
във София се връща велик капацитет,
и само тъй, от скромност, не става президент,
а само прост министър в критичния момент.
Един учил финанси при някой дърт лихвар,
но се родил със шанс и изскача секретар,
а друг видял на кино Париж или Берлин
и ето го – заминал за дипломат във Рим!
Закъсала държава, затънал параход
и никой грош не дава за своя „мил” народ –
министрите в чужбина, избраниците спят,
а вълчите дружини спокойно си крадат!
