Еврото не е проект само на ЕС и САЩ, а на Католическата църква: Битката за еврозоната не е битка за пари, а за душата на българската цивилизация.
Защо целият ЕС – заедно със САЩ и Великобритания – настоява България да влезе в еврозоната?
ОЧЕВИДНОТО: геополитически и икономически лостове
На повърхността отговорът изглежда лесен: с включването на България в еврозоната, Брюксел получава пълен контрол над паричната ѝ политика, елиминирайки последния остатък от суверенитет. Финансовата система става още по-зависима от Франкфурт, а през него – от механизмите на ЕЦБ и политическите импулси от Берлин, Париж и Вашингтон.
Въпросът обаче е защо този натиск идва не само от държави в еврозоната, но и от страни като САЩ, Великобритания, Полша, Унгария, Чехия – самите те извън еврозоната, но активно гласуващи „за“ влизането на България. Защо?
Отговорът не може да бъде само икономически. Той е цивилизационен.
ДЪЛБОКОТО: България като последен мост към първохристиянството
Натискът върху България има и друго измерение – културно-духовно, което често остава невидимо за икономическия или политическия анализ.
България е част от православната цивилизация, но не само като институция, а като жива носителка на архетипа на първохристиянската общност – онзи свят на апостолите, на малките кръгове от вярващи, на Евангелието като жива сила, не като институционализирана власт.
Този спомен все още диша в българския фолклор, в езика, в литургичната памет, в погледа на стари жени, които знаят молитви, без да са ги учили. Това не е нито Русия, нито Сърбия – България носи най-древния пласт на християнството, онзи, който помни Ефес, Антиохия и Александрийската школа.
За католическия елит (вкл. Ватикана), този спомен е неудобен. Той разобличава лъжата за «универсалната църква», поставя под въпрос правото ѝ да е морален арбитър на Европа, и не се поддава на модерна либерална теология.
Затова България не бива да остане остров на разпознаване. Тя трябва да бъде включена, стандартизирана, „погълната“, за да престане да бъде алтернатива.
III. СКРЪБНОТО: влизането в еврозоната като ритуално прекъсване на паметта
Златният лев е не просто валута. Той е символ на народна суверенност, на онзи рядък исторически момент, в който България е била не просто държава, а цивилизационен център със своя мисия.
Да го замениш с евро – без да си част от ядрото на вземане на решения – не е финансова реформа. Това е ритуално откъсване от паметта, същото, което се случва с местни празници, с народната медицина, с българската азбука, с християнството в неговата жива, нестилизирана форма.
Именно затова България трябва да бъде включена в еврозоната на всяка цена – не заради макроикономически интерес, а заради цивилизационно заличаване.
Това е проект не само на Брюксел и Вашингтон, а и на една по-древна, по-мълчалива и по-мощна структура: Католическата църква / еврейския елит /. Истинското Християнство е – източно православното – възникнало на изток. Противниците му са били във вековна вътрешна борба за власт в Християтската църква до 11- ти век , когато се отделят и обособяват , като западна католическа църква – начело с еврейския си елит.
За нея България никога не е била „част от Европа“. За нея България е остатък от света на апостол Йоан – и този остатък трябва да бъде превърнат в туристически обект, в етнографска украса, но не и в духовна ос.
Заключение: България не е бедна – тя е свободна в дълбокия смисъл
И именно тази неконтролируема вътрешна свобода – през език, вяра и историческа интуиция – е това, което плаши транснационалния елит.
Защото докато България съществува като носител на друг духовен геном, целият техен разказ е застрашен.
И битката за еврозоната не е битка за пари, а за душата на една цивилизация.»
Румен Гечев
