Нещо върху което да поразмишлявате!!!
🇧🇬Казвам се Николай Райчев и съм Професор по компютърни науки в Американски университет🇧🇬
“България е завладяна от Бойко и Делян, поради симбиоза, в която всеки участник получава точно толкова, колкото му трябва, за да не иска промяна. Системата не те потиска, а те прегръща, не те бие с палка, а ти дава морков.
Около 700 хиляди души живеят от публичния сектор, ако към тях добавим и техните семейства (майки, бащи, съпрузи, деца) ще станат 1.5-2 милиона души, чието битие е пряко свързано с държавната хранилка. При население от 6.5 милиона, това е почти всеки трети.
Ако добавим и организирания ромски вот, още 150-200 хиляди контролирани гласа, купени с по 50 лева и пакет макарони, ще разберем как статуквото контролира почти целия електорат, при избирателна активност от 2-2.5 милиона гласоподаватели.
Останалите 300-500 хиляди гласа се разпиляват между партии, които се карат кой е по-истински патриот.
Системата се е саморазвила защото всеки участник в нея е намерил своята ниша.
Помните ли учителските протести? Единственото, което искаха бяха по-високи заплати. Не протестираха за това, че образователната система произвежда функционално неграмотни, че децата излизат от училище без да могат да съставят едно сложно изречение, че историята е преписана три пъти за десет години, че учебниците са писани от некадърни грантояди.
Полицаят е същият. Протестира винаги и единствено за по-висока заплата. Вдигнаха му заплатата драстично, сега има ипотека, кола на изплащане, дете в частно училище. Мислите ли, че той иска промяна или “реформи в МВР”? Той иска утре да има същата заплата, сигурност и статус.
Полицаят знае, че шефът му взима рушвети от контрабандистите, знае го целият участък, но той има ипотека за още петнадесет години и дъщеря в университет, затова ще мълчи и ще си гледа работата, ще спира пияни шофьори за по петдесет лева и ще се прави, че не вижда камионите с контрабанда. Защото ако проговори, утре е на улицата, а кой ще плати ипотеката?
И когато дойдат избори, полицаят не мисли за “справедливост” или “правова държава”, а за ипотеката, и гласува за тези, които му я осигуряват.
Адвокатът знае кои съдии взимат подкупи, и използва това знание за клиентите си. “Правосъдие” за този, който плати. Не му харесва, но такава е системата, ако не играе по правилата, клиентите ще отидат при друг адвокат. Един, който “знае как стават нещата”.
Журналистката пише поръчкови статии. Знае, че лъже, но има дете и ипотека, а истинската журналистика не плаща сметките, поръчките я плащат, и тя пише каквото й кажат – хвалебствия за едни, компромати за други. Вечер пие вино и си казва, че някой ден ще напише истината.
В малкия град кметът е цар, той определя кой ще работи в общината, кой ще получи разрешително, кой ще може да си построи навес до къщата, чий син ще получи работа в общинското предприятие.
Кметът знае кой как гласува, а когато зависиш от общината за оцеляването си, ти не протестираш, гласуваш “правилно”.
А кметът е предприемчив човек, който е разбрал правилата на играта, той взима своето парче от общинския бюджет и в замяна поддържа реда, организира гласовете и осигурява резултата.
“Всички крадат” – казва таксиметровият шофьор, карайки без касов апарат.
“Нищо не се променя” – въздиша лекарката, взимайки плик под масата.
“Така е било винаги” – свива рамене бизнесменът, плащайки рушвет за обществена поръчка.
Това не е точно корупция, а начин на живот. Това е Системата. Тя оцелява като купува бедните, уморява средните и игнорира богатите.
Но най-големият успех на системата не са купените гласове, а апатията на всички останали.
“Всички са еднакви”. “Нищо не се променя”. “Каквото и да гласувам, пак същото”, казват те, и не излизат да гласуват.
И точно системата печели, защото ако 4 милиона решат да не гласуват, 2 милиона зависими от системата хрантутници определят цялото бъдеще.
