Connect with us

Hi, what are you looking for?

The Sofia TimesThe Sofia Times

БЛОГ

Списъкът ‘За всеки случай’

Колата поднесе на заснежения път и само за секунди се озовах в канавката — предницата забита дълбоко в пряспата.

Нищо фатално като щети, но ситуацията изобщо не беше за подценяване — сама жена, на около 150 километра от София, на междуселски път, в десет вечерта.

Стоя си в канавката, от двете страни — гъста, притихнала гора. От двайсетина минути не беше минала нито една кола… и най-вероятно до сутринта нямаше и да мине. Чудех се какво да правя.

Да се обадя на мъжа ми?
Той беше в чужбина в момента — само щях излишно да го притесня.

„Голямо момиче съм — ще се оправя сама“ — казах си.

Реших да звънна на най-добрия ни семеен приятел. Уверен, силен, надежден човек. Колко вечери сме прекарвали заедно — с бутилка вино, разговори до сутринта и цитати от велики поети.

Обадих се.
Описах ситуацията.

Той ме изслуша и отговори с онзи свой дълбок, красив мъжки глас — спокоен, загрижен, но някак философски дистанциран:

— Много си далеч… Ще видя какво мога да направя. Може да намеря някоя пътна помощ наблизо и да я изпратя към теб. Ще ти пратя SMS.

Затворих.

После се обадих на друг наш стар приятел.
Още един от онези, с които сме делили маса, смях и безкрайни разговори за книги, кино и изкуство.

— Ааа… ама аз съм пил, не мога да карам — каза той. — Но ти внимавай, нощ е, всичко може да стане. Най-добре звънни в полицията! Ако има нещо — пак се обади!

Приблизително така реагираха и още няколко души — отдавнашни любители на Кант, поклонници на Гьоте и прочее професионални интелектуалци.

Отворих втората кутия цигари.
Мъглата започна да се спуска, а снегът отново заваля.

Никой не се обади.
Никой не изпрати SMS.

Стана ми студено. И тъжно.

Единственото, което ме спираше да звънна на мъжа ми, беше мисълта, че щом чуя гласа му, ще се разплача… а това щеше да го нарани безкрайно, без да може да помогне от разстояние.

Докато ровех из телефона, попаднах на списък с имена, които той сам беше въвел. Беше го озаглавил: „За всеки случай“.

Вътре бяха:
Пепи от фитнеса,
Сашо шофьора,
Жоро полицая,
Васко жокера,
и дори един Ники лъжеца.

Реших, че моят „всеки случай“ вече е настъпил. Нямаше какво да губя — започнах да звъня наред.

Първи пристигна Ники лъжеца — с джипа си.
Оказа се, че живее най-близо.

Скоро след него дойде Сашо шофьора — каза, че вече е говорил с негов приятел и е уговорил снегорин.

Жоро полицая пък беше организирал трактор от близкото село.

Стефан пиколото доведе още четирима свои приятели — „ако се наложи да дърпаме колата на ръце“, както се изрази.

Дойдоха всички от списъка.

Изведнъж мястото оживя — светлини, гласове, смях, движение. Стана топло, шумно, почти празнично. Чувствах се сякаш съм сред близки хора.

Забраниха ми дори да се обаждам на мъжа си — „да не го тревожим излишно“.

Когато предложих да им платя разходите, които са направили, ме изгледаха толкова навъсено, че веднага се отказах.

Някой ми подаде бутилка с много силна ракия.
Друг ме зави с яке.
Настаниха ме на задната седалка на колата ми…

…и ме откараха до вкъщи.

„За да опознаеш един човек, не ти е нужно време, а ситуация.“
— Тери Пратчет

Иван Велинов

Може да Ви хареса

ВОЙНА

САЩ внезапно прекратиха атаките срещу Техеран: „Кралят е гол!“ Шарже д’афер на Украйна беше извикан в иранското външно министерство във връзка с удара на...

ВОЙНА

Москва най-накрая се вслуша в Зеленски: нещата ще бъдат точно както той иска. Кирил Стрелников Ройтерс, случайно (или може би не), разкри много интересна...

КОМЕНТАР

„Уплашиха таралежа.“ Медведев отговори по начин, от който ушите на Калас увиснаха. „Хвърлете я в клоаката.“ Дмитрий Медведев остро разкритикува последните заплахи от Киев,...

ТЕХНОЛОГИИ

Компании в Япония пускат „хладилници за хора“ за борба с горещата вълна Две японски компании се обединиха, за да създадат решение за екстремни горещини...