България е държава, не витрина
България не е васал. България е държава.
Когато сградата на Министерски съвет на Република България светне в цветовете на чуждо знаме, това не е просто „жест“. Това е позиция. А всяка позиция, заета от името на държавата, предполага мандат – политически и морален.
И обществото има право да попита:
Кой даде мандат България да бъде витрина на чужда война?
Става дума не за липса на съчувствие или солидарност. Солидарността между държави е част от международния ред. Тя е израз на ценности, на съюзни ангажименти и на човешка съпричастност. Но когато символите на държавността започнат да обслужват една конкретна външна кауза без ясен обществен консенсус, въпросът вече не е външнополитически. Той е вътрешен. Той е въпрос за българския интерес.
България не е бойно поле
България не е геополитическа пионка.
България не е морална сцена за доказване на лоялност пред външни сили.
България не е бойно поле – нито реално, нито символично.
Докато политическият елит демонстрира вярност към външни каузи, в самата България:
– цели региони обезлюдяват,
– младите хора напускат,
– доходите изостават от европейските стандарти,
– институциите губят обществено доверие.
Коя кауза е приоритет?
Чуждата или българската?
Държавността означава преди всичко да защитиш своите граждани – техните доходи, сигурност, перспектива и достойнство. Всичко останало е вторично.
Подкрепата към Украйна е тема, която разделя обществото. И това е нормално. В демокрацията различните гледни точки не са заплаха – те са условие за здравословен обществен дебат.
Но когато солидарността се превърне в безусловна политическа клетва, тя спира да бъде дипломатически акт и започва да прилича на отказ от самостоятелност. Дипломацията предполага баланс. Тя предполага суверенитет. Тя предполага ясно дефиниран национален интерес.
България има право на позиция.
Но тя трябва да бъде българска.
България не е Украйна.
България не е ничия колония.
България е Родина.
И ако управлението забрави това, обществото няма да го забрави.
За тези, които „милеят“
Всеки гражданин има право да симпатизира на която пожелае държава. Това е личен избор. Но управлението на страната не е активистка трибуна.
Целият български народ задружно призовава онези, които демонстрират безусловна подкрепа към Украйна, ако вярват толкова силно в тази кауза, лично да я отстояват там, където се води войната. В Украйна на фронтовата линия.
