Пазарите на петрол се подготвят за евентуален шок в доставките, след като Иран обяви, че затваря до второ нареждане Ормузкия проток.
Макар анализаторите да очакват незабавна реакция и скок на цените на петрола, когато търговията в Ню Йорк се възобнови в неделя вечерта, по-големият въпрос е дали напрежението може да ескалира до трайно прекъсване на износа от Персийския залив.
„В този момент изглежда, че сме свидетели на пълномащабен военен конфликт между САЩ и Иран, който би бил безпрецедентен, а траекторията му е невъзможна за оценка“, каза Вандана Хари, главен изпълнителен директор на фирмата за енергийни изследвания Vanda Insights.
„Ако това продължи с дни, а Иран и неговите съюзници отвърнат с пълна сила, ще се сблъскаме с най-лошите сценарии за петрола, включително сериозно прекъсване на петролните потоци през Близкия изток“, каза Хари пред CNBC. Това е възможно, освен ако САЩ не успеят превантивно да разоръжат иранския флот и военни, както и да гарантират, че трафикът на танкери през Ормузкия проток ще продължи да протича нормално, сценарий, който изглежда напълно нереалистичен в настоящия момент. „Към днешна дата нито един американски кораб няма право да влиза в Персийския залив“, заяви Мохсен Резаеи, секретар на Икономическия комитет на иранското правителство.
Aтаката на САЩ и Израел срещу Иран и ответното затваряне на тесния тесен проход от Персийския залив от Иран може да имат „каскадни последици за световната икономика“, кулминиращи в тежки удари по щатския долар и други фиатни валути, прогнозира и енергийният експерт и икономист д-р Кази Сохаг.
„Приблизително 17-20 милиона барела петрол – което представлява над 20% от световното дневно потребление – преминава през този тесен воден път всеки ден. Тези пратки идват основно от Саудитска Арабия, Ирак, ОАЕ, Кувейт, Иран и Катар и се насочват към основни вносители като Китай, Индия, Япония, Южна Корея и Европейския съюз“, обясни Сохаг.
„Но ефектите няма да спрат дотук. Протокът Баб ел-Мандеб и Суецкият канал — вече нестабилни поради активността на хутите в Червено море — също могат да се сблъскат с допълнителни смущения. В момента ежедневно между 8,8 и 9,2 милиона барела нефт и 4,1 милиарда кубични фута втечнен природен газ преминават през тези маршрути. Синхронизирана блокада през тези тесни проходи би увеличила шока от прекъсване на доставките експоненциално.“
Ако се запази, непосредствения резултат от прекъсването на доставките ще бъде рязък скок в цените на енергията, не само чрез физически недостиг на суров петрол, но и заради на повишаване на цените от страна на спекуланти на финансовите пазари, хедж фондове, банки и алгоритмични трейдъри, които търгуват с фючърси.
Енергийната криза може да доведе до рязък спад на световните фондови пазари и ръст на инфлацията, не само при горивата, но и в транспорта, производството и хранително-вкусовата промишленост, което прави основните стоки и услуги недостъпни за мнозина.
Още по-лошо, с разширяването на разликата между паричното предлагане и реалното икономическо производство, доверието в фиатните валути може да се разпадне, потенциално предизвиквайки криза в глобалната парична система, смята Сохаг.
Страни износители на петрол като Русия, Нигерия, Ангола, Малайзия и дори Съединените щати могат да получат краткосрочни печалби от покачването на цените. Но за САЩ ползите биха били смесени. Докато енергийните производители може да печелят, сривът на световната търговия и намаляването на сделките, деноминирани в долари, могат да отслабят международния статус на долара.
„Светът сега трябва да се подготви за каскада от икономически, финансови и геополитически последици, които могат да преосмислят контурите на международната стабилност за години напред,“ обобщи икономистът.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
