ЕС вече имаше енергийни проблеми. Хаосът в Персийския залив само ги влоши още повече.
Атаките на Съединените щати и Израел срещу Иран донесоха хаос в един от най-богатите на петрол региони в света. Ударите вече започнаха дa оказват влияние и ще имат дълготрайни последици за световните енергийни доставки. Корабният трафик почти спря през Ормузкия проток в Персийския залив, който е ключова точка за една пета от световната търговия с петрол и газ. Това накара правителствата да се паникьосат относно веригите за доставки и да търсят алтернативи.
Къде е Европа в тази ситуация?
Макар и по-малко зависима от петрола и газа от Персийския залив, отколкото Азия, Европа е изправена пред натиск. Цените се покачват, а ключовите транзитни маршрути се свиват. И ако конфликтът се проточи дълго време, както предупреди Доналд Тръмп, той рискува да се превърне в пълномащабна глобална криза.
Кои са основните енергийни критични точки в Европа, за които трябва да се внимава?
Покачващи се цени
Европа не е голям вносител на изкопаеми горива от Персийския залив. По-малко от 10% от газа ѝ идва през Ормузкия проток, а петролът не е много повече. Затварянето на маршрута обаче доведе до загуба на огромна част от световните доставки, което от своя страна доведе до повишаване на цените навсякъде.
Цените на европейския природен газ се покачиха рязко от началото на войната, като към вторник почти се удвоиха до 56 евро за мегаватчас. Газът представлява 20% от енергията на Европа и е жизненоважен за отоплението, производството на електроенергия и енергийната промишленост. По-високите цени ще увеличат сметките за европейската промишленост и домакинства, които вече се борят с едни от най-високите разходи за енергия в света.
Ако това продължи дълго, се очаква европейската промишленост да започне да се оплаква още по-силно колко неконкурентоспособна е станала Европа. Това от своя страна ще увеличи натиска върху ЕС да отслаби климатичните политики, като например Системата за търговия с емисии, които се разглеждат като налагащи допълнителни разходи за бизнеса.
Цените на петрола също се увеличиха след атаките, като се повишиха с 10% от началото на войната. ЕС получава по-голямата част от петрола си от Норвегия и САЩ, но това все пак ще повиши цените на бензиностанциите.
Изчерпване на възможностите за диверсификация
Европейските страни, някога безнадеждно зависими от руските изкопаеми горива, се надпреварват да диверсифицират, откакто Русия нахлу в Украйна. Това до голяма степен означаваше преминаване към САЩ, които сега доставят цели 60% от втечнения природен газ за Европа.
Това изглеждаше като прилична сделка, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп не заплаши да анексира Гренландия. Това пък направи новата зависимост да изглежда рискована.
Длъжностни лица на ЕС споменаха страни от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, включително Катар, ОАЕ, Алжир и Азербайджан, като потенциални алтернативни източници на доставки.
Но след конфликта в Персийския залив два от тези производителя загубиха своята привлекателност. Гигантският завод за втечнен природен газ (LNG) на Катар, източник на 20% от световните доставки, спря производството в понеделник. ОАЕ затвориха голям газов комплекс в Северен Ирак. Засегнатите азиатски купувачи също се надпреварват да си осигурят нови доставки.
Подновената нестабилност в Близкия изток би могла да усложни и усилията за прекратяване на вноса на газ от Москва в ЕС. Унгария, която, заедно със съседна Словакия, все още внася огромни количества руски газ и петрол, вече се възползва от войната с Иран, за да подчертае значението на руския петрол.
Намаляващи резерви
Спирането на катарското производство на газ е още по-опасно от вече изчерпаните газови резерви в Европа, които потънаха до четиригодишно дъно от около 30% от максималния капацитет през март, според данни на ENTSOG, асоциация на операторите на преносни мрежи.
Много страни членки се затрудняват да изпълнят целите на ЕС за съхранение, установени след нахлуването в Украйна през 2022 г., а по-ниските температури през зимата са изчерпали резервите допълнително – особено в Германия, която според съобщенията е настоявала за прекратяване на целите на ЕС.
Междувременно ЕС вече задължава страните членки да поддържат 90-дневни аварийни запаси от петрол. Страните извън ЕС на Балканите и в Източна Европа обаче все още не са изпълнили напълно подобни цели, като запасите от петрол варират от ниски до никакви в страни като Албания и Босна и Херцеговина, твърди доклад от 2025 г.
Докато страните членки все още се опитват да преценят как ще се развие войната, стратегическите резерви от газ и петрол все още не са разположени, заявиха представители на много столици. Много служители остават оптимисти за краткосрочните перспективи, като подчертават диверсифицираните енергийни доставки.
Да се откажем напълно от изкопаемите горива?
Групи, подкрепящи възобновяемите енергийни източници и климатичните промени, бързо посочиха, че Европа няма да е изложена на риск от енергийна криза, ако цялата ѝ енергия идва от местни възобновяеми източници.
В понеделник ръководителят на ООН по въпросите на климата Саймън Стил заяви, че сътресението показва за пореден път, че зависимостта от изкопаемите горива оставя икономиките, бизнеса, пазарите и хората на милостта на всеки нов конфликт или промяна в търговската политика. По думите му възобновяемите енергийни източници са по-евтини, по-безопасни и по-бързо стигат до пазара, което ги прави очевиден път към енергийна сигурност и суверенитет.
„Никой не искаше още един пример за изключителната уязвимост на Европа поради вноса на изкопаеми горива, но така или иначе я имаме“, заяви Адриан Хийл, директор на Алианса за електрификация.
Той призова за масивен тласък за електрически превозни средства, термопомпи, възобновяеми енергийни източници и батерии.
Въпреки че възобновяемите енергийни източници сега генерират почти половината от електроенергията на ЕС, те все още представляват само 20% от общия енергиен микс на Блока. А електрифицирането на промишлеността, транспорта и отоплението отнема десетилетия – това не е отговорът на непосредствена криза.
Въпреки това, конфликтът в Персийския залив вероятно ще затвърди нова тенденция – енергийната сигурност, а не климатът, се превърна в основен аргумент на Европа за увеличаване на сектора на възобновяемите енергийни източници.
Проблеми с танкерите
Ормузкият проток е подложен на силен натиск през последните дни, като корабоплаването е почти спряно.
„През 15-те години, в които отразявам пазарите на петрол и корабоплаване, това е може би най-голямото събитие, което съм виждал“, коментира Матю Райт, главен анализатор на товари в Kpler, сравнявайки шока с Covid и войната между Русия и Украйна.
По думите му тази криза носи уникално опасно геополитическо измерение с несигурното политическо бъдеще на Иран и ескалиращото регионално напрежение.
Обикновено от 15 до 18 милиона барела суров петрол преминават през тесния воден път всеки ден – приблизително една пета от световното потребление на петрол.
По-малко от 10 кораба на ден сега се опитват да преминат през Ормузкия проток, като се съобщава, че няколко са ударени на фона на ескалиращото регионално военно напрежение. Близките пристанища също са подложени на атака.
Европейските корабни гиганти Maersk, Hapag-Lloyd, MSC и CMA CGM спряха транзита през пролива до второ нареждане, насочвайки корабите, пътуващи към Персийския залив, към безопасни места за закотвяне и пренасочвайки услугите си около нос Добра надежда.
Застраховката също се превърна в решаващо ограничение. Покритието за военен риск беше за кратко оттеглено и сега се възстановява с рязко по-високи премии.
Във вторник, сякаш предлагайки да изпрати кавалерия, президентът Тръмп предложи да осигури военноморски ескорт и застраховка за политически риск за петролни и газови танкери, преминаващи през Ормузкия проток. Съобщението ограничи ралито, което добави повече от 10 долара за барел, откакто САЩ и Израел започнаха удари срещу Иран на 28 февруари. Въпреки това енергийните пазари остават несигурни заради обстановката в Персийския залив.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
