Западни “експерти” елегантно заобикалят истината, а нашите направо си лъжат.
Както знаем, българската демокрация е имитационна, т.е. тя не възниква на национален терен като например английската, а чрез имитиране на чуждия опит. И тъй като от 5 г. политическата ни система е в тежка криза, много ценно е да си сверим часовника със западните експерти, чийто опит имитираме – за добро или за лошо.
Та слушам аз по “Хоризонт” интервю с професор Федериго Арджентиери – политолог от Американския университет в Рим. Човекът е италианец, но идеите му – не съвсем. Става дума за италианската премиерка Мелони, която тези дни направи неуспешен референдум за ремонт на съдебната система. Нашият журналист пита – дали след този провал тя би се решила да предложи избирателната реформа, която е замислила?
Професорът “мъдро” размишлява: “Това би било възможно при консенсус за такава реформа, какъвто имаше през 1993 г. Това беше брилянтен момент, защото последваха повече от 10 години рационална политика… (и т.н., и т.н.)
….След това обаче всичко се разпадна. Приет беше много глупав избирателен закон. И нещата пак станаха хаотични…”.
Аха!
Точно това ни липсва и на нас, българите – “брилянтният момент”!
Как ли да го създадем? Уви, професор Арджентиери ловко заобикаля конкретиката – каква по-точно е била тази брилянтна избирателна система? И каква е следващата, наложена с “много глупав закон” десет години по-късно? А и какъв е бил този “консенсус” през 1993 г.? Да не би италианските политици да са плеснали с ръце и да са се прегърнали?
Липсата на тази конкретика в нашия ефир зее като пропаст, тъй като българската политическа криза е по-малък брат на италианската преди 1993 г..Ние имаме точно същото заболяване, но 33 г. по-късно. Но тъй като професорът елегантно скрива рецептата, как да вземем лекарството?
Налага се аз да разясня.
През 1993 г. Италия се отказа от партийно-листовата избирателна система,
която сменяше правителствата на всеки 10 месеца, корумпира партийните елити и подари държавата на мафията. Вместо това тя въведе смесена избирателна система, в която 75 на сто от депутатите се избират мажоритарно в едномандатни райони. Това беше “брилянтният” момент.
А какъв беше “консенсусът” тогава? Не и между политиците! След лавина от корупционни скандали партиите направо се разпаднаха и така се стигна до референдум, на който 82,7 на сто от избирателите поискаха изцяло мажоритарен вот – аналогичен случай!
Но аналогията е до тук. В Италия засрамените политици кандисаха с мъка, дадоха на народа мажоритарен вот, но все пак си запазиха партийна листа за 25 на сто от мандатите, та началството да е спокойно. У нас направо хвърлиха референдума в кошчето и забравиха.
Мелони след референдума за съдебна реформа: Италианците решиха и ние уважаваме това.
Джорджа Мелони бе освиркана на погребението на сепаратиста Умберто Боси
Мелони: Няма военна мисия за форсиране на блокадата на Ормузкия проток
Именно това беше “брилянтният” момент в Италия – мажоритарният вот. Както признава професор Арджентиери, той докара в Италия “повече от 10 години рационална политика”. Всеки италианец ще признае, че това е най-добрият период в цялата нова италианска история, а преди него и след него е “свинщина”.
Като казвам “свинщина”, имам предвид закона Porcellum (свински закон), който Берлускони наложи през 2005 г. без никакъв референдум. Той просто върна старата партийнолистова система, но я украси с “бонус” от допълнителни мандати за водещата партия, та да има мнозинство и да управлява дълго и стабилно в съюз с мафията. Естествено, нищо подобно не последва. Политическата криза веднага се върна, а след серия неразумни клякания пред Брюксел Италия изпадна в дългова криза, която я нареди сред “прасетата” (PIGS). Кочината се завърна.
Така че от 1946 до 1993 г. Италия е в партийнолистовата кочина, от 1993 г. с помощта на мажоритарния вот се излиза на чист въздух и настъпва “брилянтен момент”, както и дванайсетгодишното “рационално управление”. А от 2005 г. партийнолистовата кочина се завръща благодарение на закона на Берлускони.
Такава е диагнозата на професор Арджентиери по “Хоризонт”, аз само допълвам конкретиката. Това ми харесва на
западните “експерти” – те не лъжат,
а елегантно заобикалят истината. Докато нашите експерти направо си лъжат – според тях кочината е без алтернатива.
Защо все пак професорът премълчава най-същественото? След малко ровене из “Гугъл” стигнах до извода, че той е от тази международна грантоедна общност, която защитава глобализацията и европейските ценности от посегателствата на патриотизма в отделните държави членки. За тази общност партийнолистовата избирателна система е просто задължителна, тъй като тя отчуждава националните елити от техните избиратели и те лесно минават на външно подчинение.
Вярно, в държавата настъпва кочина, но партийнолистовият елит прави каквото му се каже от Брюксел или по-нагоре. Ако професорът е честен глобализатор като Арджентиери, това води до когнитивен дисонанс – той признава следствието, но скрива причината. У нас дисонанс няма, родният експерт е монолитен и нищо не признава.
Другата функция на тези експерти е да обявяват евроскептичните партии за “неофашисти”.
В рамките на същото интервю по “Хоризонт” професор Арджентиери обяви за “неофашисти” както Мелони, така и Орбан, Льо Пен, Найджъл Фараж, германската “Алтернатива”. Но тези политици не са нито антидемократи, нито милитаристи, нито искат да бесят евреите. Защо тогава са фашисти, макар и “нео”?
Смятах, че знам какво е фашизъм. А какво е неофашизъм? Това май е истинската демокрация, но гледана от Брюксел.
Що се отнася до Мелони, не съм и фен, тъй като нейната идея за избирателна реформа е още по-свинска от онази на Берлускони. Ще ми се обаче “Хоризонт” да покани и някои евроскептични италиански професори или журналисти, за
да обяснят, че именно мажоритарният вот разчиства корупцията
Това показва “брилянтният момент”. Уви, големият италиански политолог Джовани Сартори вече не е жив – той беше именно от мажоритарната кръвна група и тогава написа цяла серия статии.
Аз лично не съм “експерт” и слава богу, но май съм единственият, който иска и у нас да имаме същия “брилянтен момент” като в Италия, пък дано се задържи по-дълго. Миналата седмица уважаемата колежка Янкулова ме покани да кажа нещо по радиото за Тръмп. Накрая аз и благодарих за поканата, но добавих, че би трябвало да кажа и нещо за избирателната система, защото това е най-важното за България в момента. Защо е това табу?
Това е изходът от кочината, друга врата няма. Защо я държите затворена?
