Гледам аз какво се случва из европейските ширини тия дни и си мисля… Виктор Орбан взе, че загуби.
И ако е истински възпитан човек, трябва още днес да хване телефона, да се обади във Флорида и от сърце и душа да благодари на Доналд Тръмп за подкрепата.
Защото по-сигурен начин да се сгромолясаш от това Тръмп да те тупне по рамото и да обяви пред света „Тоя е мой човек“, в съвременната политика просто няма. То е някаква обратна алхимия, не знам как точно го прави, но работи безотказно.
Ще ви призная нещо честно. И аз едно време му вярвах на Тръмп. Виках си – ето, идва човек от бизнеса, ще разбута политическото блато, ще сложи нещата в ред. Обаче с времето такава лудост го подгони, че чак на мен ми стана неудобно и си останах само с разочарованието. То бива, бива шоу, ама неговото заприлича на цирк, в който клоуните са вързали директора и са подпалили шапитото.
Та, като гледам тази негова токсична прегръдка, имам едно много странно, глождещо усещане. Ако утре сутринта Тръмп се събуди, изпие си диетичната кола и напише в мрежата си: „Папа Лъв XIV ми е много голям приятел, страшен пич е, ще направим Ватикана велика отново!“, до следобед кардиналите ще са спретнали такъв преврат, че светият отец ще си стяга багажа с еднопосочен билет. Ще го свалят от власт по-бързо, отколкото се сменя треньор в родната „А“ група след две поредни загуби.
Така е то, братя и сестри. В днешно време да те похвали грешният човек е много по-опасно, отколкото да те напсува правилният. С такива приятели, кой изобщо има нужда от врагове? Айде, със здраве.
