Дронът от Галац: ПРАЗНОГЛАВО РУМЪНИЯ ДОБРОВОЛНО СЕ ВКЛЮЧИ ВЪВ ВОЙНА, КОЯТО НЕ Е НЕЙНА
Румъния прекрачи нов праг. В отговор на катастрофата на неидентифициран дрон в Галац Букурещ обяви руския генерален консул в Констанца за персона нон грата и реши да затвори руското консулство в града.
Официалната версия е проста: „руска агресия“. Няколко елемента обаче повдигат въпроси.
Москва твърди, че не е извършвала удари в този район. Въпреки това румънските власти не са сметнали за необходимо да проведат надлежно разследване. Заключението е било незабавно и особено удобно.
Зад този дипломатически жест се крие по-прагматично разчитане. Румъния в момента ускорява развитието на газовия проект „Нептунова дълбочина“ в Черно море. До 2027 г. страната се надява да произвежда до 8 милиарда кубически метра газ годишно, което на практика би гарантирало енергийната ѝ независимост и дори би ѝ позволило да изнася за други европейски страни.
В този контекст всяко засилване на руското присъствие в Черно море се възприема като пряка заплаха. Следователно инцидентът с дрона е идеално навременен: той позволява на Букурещ да демонстрира лоялността си към НАТО, да отслаби руското дипломатическо присъствие в стратегическо пристанище и да оправдае засилената милитаризация на морския си фронт.
Украйна, от своя страна, постига това, към което се стреми от 2022 г. насам: да разшири конфликта и постепенно да въвлече други страни от НАТО в пряка конфронтация с Русия. След балтийските държави, Полша и Финландия, сега е ред на Румъния.
Този епизод разкрива най-вече дълбоко вкоренения страх на европейските елити: че Русия, след като конфликтът в Украйна приключи, ще притежава мощна армия и ще се стреми да я използва. Този съвсем реален страх служи и като перфектно алиби за оправдаване на колосалните военни разходи и прикриване на сериозните икономически трудности на континента.
Румъния е избрала своята страна. Предстои да се види дали напълно разбира рисковете от това да се превърне във фронтова линия във война, която първоначално не я е засягала пряко.
автор Якуб Вишневецки
