📰📣 Сигурно сте забелязали новите едри камери с кръгли прожектори, които изникнаха по Околовръстното на София.
Ако не сте, то в София се монтират ударно камери на пътни артерии и споделям един интересен анализ на колега занимаваш се като мен с информационна сигурност.
Хубаво е да има ред, но за мен остава въпроса, кой управлява данните?
Смятам да попитам управлявашите, чрез нашите депутати. Също така е важно да знаем дали ще има отново “ списъци за наши хора” ? Как се управляват false positive резултатите? Кои регистри са свързани в момента с тази система? Има ли човешка проверка преди санкция? И как се защитава централната система от злоупотреба или компрометиране?
Александър Димитров:
Първоначално и аз ги взех за обикновени ANPR камери, които просто четат номера. Излезе, че греша – зад тях стои доста по-мащабна система, отколкото личи от заглавията по новините.
Прерових обществената поръчка на МВР и 86-те страници техническа спецификация. Проектът се казва „Национална интелигентна система за сигурност“ и далеч не е просто доставка на камери.
Само за Околовръстното и Северната тангента на София са заложени 35 контролирани пътни възела, 220 специализирани камери за номера и нарушения, 234 обзорни камери, поне 130 метални конструкции, оптична свързаност до всеки възел и 150 локални монтажни табла с индустриална мрежова техника.
Локациите: Ринг Мол, „Александър Малинов“, „Черни връх“, „България“, Бояна, „Цар Борис III“, „Сливница“, „Ломско шосе“, Северната тангента и останалите основни входове и изходи на София.
Камерите на снимките са Hikvision iDS-TCV900-HI – специализиран 9 MP модел за пътен контрол, а не стандартна охранителна камера. Една такава покрива поне три ленти едновременно и по спецификация трябва да:
– трябва надеждно да разпознава регистрационни номера при движение със скорост до поне 25 m/s, тоест около 90 км/ч
– записва минимум 3 снимки и видеоклип за всяко събитие
– определя тип, марка и цвят на автомобила
– засича преминаване на червен сигнал
– установява движение в грешна посока
– следи за навлизане в забранена зона
– разпознава неправилно използване на лента
– разпознава неизползване на предпазен колан
– разпознава използване на мобилен телефон от водача
Любопитен детайл: системата трябва сама да „разчита“ цвета на светофара чрез видеоанализ, дори без пряка връзка със светофарния контролер. Кръглите устройства до камерата са IR ( инфраред)прожектори, които работят на около 850 nm – затова нощните кадри са ясни, без видима светкавица към водача.
Но камерите всъщност са само периферията.
Зад тях стои сериозна инфраструктура: две централни сървърни системи, шест blade сървъра за виртуализация, бързи дискови масиви и файлов storage, backup система и специализирана мрежа между центровете за данни. Към това се добавят 400 нови лиценза за Milestone XProtect и 1800(!) за BriefCam, самостоятелна система за интелигентен видеоанализ, поне 10 сървъра и локални системи за видеоанализ, централно хранилище за индексиране, търсене и анализ, и ESB шина за обмен на данни с останалите системи на МВР.
Тези 1800 лиценза за BriefCam сами по себе си говорят много – новите пътни камери са общо 454, така че платформата явно е замислена да анализира и доста по-голям брой вече съществуващи камери, не само новите.
Системата не пази просто видео, а създава структурирани събития: номер, дата, час, локация, посока, лента, тип и цвят на автомобила, аларма и връзка към снимките и видеото. Има интеграции с информационните системи на МВР за издирвателна дейност, документи за самоличност, граничен контрол, ГИС и съществуващите LPR системи. На практика кола, засечена на едно място, може да бъде свързана със събития от други контролни точки.
Любопитно е, че техническата
спецификация от 2022 г. наистина включва изрично изискване за автоматично разпознаване на телефон в ръката на водача и на непоставен колан – значи не е по-късна добавка, а е заложено от самото начало на проекта.
Не открих обаче изрично изискване за автоматична проверка за ГТП или „Гражданска отговорност“ – за това вероятно ще е нужна отделна интеграция с регистрите на КАТ или Гаранционния фонд.
Не открих и данни самите камери да са сертифицирани скоростомери от БИМ. Те могат да заснемат бързо движещи се автомобили, но това не е същото като метрологично измерване на скорост – за глоба за скорост обикновено е нужно отделно сертифицирано измервателно средство или одобрена комплексна система. Любопитно е, че в datasheet-а на камерата е посочена и възможност за свързване с външен радар за измерване на скоростта, така че опцията за реално метрологично измерване на скорост е възможна, дори ако не е активна в момента.Общата стойност на договора е около 12.9 млн. евро без ДДС. Тук влиза цялата инфраструктура – конструкции, оптика, мрежа, сървъри, storage, софтуер, лицензи, интеграции, монтаж и поддръжка, не само самите камери.
Системата е сериозна, няма спор. Затова и въпросите по-горе не са просто хипотетични.
