Голямата битка на предстоящите евроизбори ще бъде между защитниците на държавата и наднационалните либерални елити. Това е изключително важно противопоставяне и от това как то ще завърши зависи съдбата на обикновените хора, тоест на всички нас.
Тези, които се трудим всеки ден, а не живеем от финансови транзакции и наследства, трябва да решим кого да подкрепим.
Дали онези политически сили, които искат по-силна държава, или другите, които настояват функциите на държавата да отпадат и да се засилва ролята на наднационалните институции. Хората на наемния труд, т.е. онази част от обществото, станала известна като 99 %, трудно намират своето политическо представителство в традиционните десни и леви партии. Защото и едните, и другите отдавна са част от либералното статукво.
Всевъзможните европейски християндемократи и социалдемократи от много години говорят едно и също и правят едно и също. Със съвсем малки разлики. И традиционните десни, и традиционните леви дори изглеждат по един и същи начин. Ако гледате телевизионен репортаж от конгрес на една такава партия и си изключите звука, по нищо няма да разберете дали тя е лява или дясна. Защото всичко е едно и също. И мислите, и речите, и дрехите.
Ето заради тази еднаквост все повече хора в последно време търсят алтернативи. Партиите на либералното статукво не защитават техните интереси и затова хората гледат с надежда към нови политически сили. В противопоставянето между защитниците на държавността и феновете на наднационалните институции, ние, хората на наемния труд, трябва да изберем първите.
Защо? Защото само държавата е тази, която би могла да осигури достоен живот на гражданите си. Да им даде качествено образование и достъпно здравеопазване. Нито либералите ще направят това, нито онова, така и останало неизяснено, понятие “гражданско общество” ще ни помогне, нито глобалистите ще направят живота ни по-добър. Всички те обслужват статуквото, защитават интересите на единия процент.
Единствено държавата с нейните институции и нейните механизми би могла да държи под контрол все по-голямата алчност на бизнес-империите. Днешните политически елити се грижат основно за печалбите на мултинационалните компании. А растежът на тези печалби е възможен благодарение засилването на експлоатацията на работещите хора. Колкото по-голяма е експлоатацията, толкова по-големи са сумите в сметките на капиталистите. Съответно и отчисленията към традиционните десни и леви партии е по-солидно.
Ето защо представителите на политическото статукво имат интерес то да продължава да съществува в същия си вид. Ето защо обслужват мултинационалните корпорации. Днешните глобални елити всъщност са едно тясно преплетено кълбо на политици и капиталисти. Последна грижа са им интересите на нормалните хора на труда. Това наднационално статукво може да бъде разбито единствено от политически сили, които защитават националната държава. Ето това е големият залог на предстоящите евроизбори.
