Коментарите около референдума в Македония бяха фокусирани върху интегрирането на страната в ЕС и НАТО. Остана неясен и забулен в мъгла третият акцент от въпроса на референдума – значението на промяната на името на държавата. Както писа и испанския вестник „Ел Паис“, всичко се свежда до националната култура и идентичност на македонците. Става въпрос основно за това. А иначе, въпросът с членството на Македония в евроатлантическите структури има мощна геополитическа проекция. Ставайки член на НАТО, Скопие се превръща в сателит на САЩ и ще бъде „пешка“ на американската геостратегия в нашия регион, която е насочена срещу Китай и Русия. Балканите винаги са били експериментална лаборатория за редица геополитически инженерингови технологии. Първоначално експерименталните стратегии и тактики се усъвършенстват. После се прилагат по света. Първоначално бе бомбардирана Сърбия. А после Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и други. Милошевич бе свален с „цветна революция“, а после тръгна Арабската пролет. В Европа прилагането на технологията на Джийн Шарп за сваляне на правителствата, неудобни за глобалните либерали, е тясно свързана със структурите на Джордж Сорос. Проведеният на 30 септември референдум в Македония тества ново оръжие – заличаване на националната идентичност. Затова македонци и гърци скачат така и излизат по улиците. Те показаха рефлекс за защита на националната култура и идентичност. За разлика от нас, които останахме безучастни и пасивни по въпроса с името на македонската държава. Основната мисия на Зоран Заев е да смени името на Македония, след което ще разшири обхвата на Охридското споразумение от 2001 г. По този начин страната ще тръгне по пътя на федерализацията. А на хоризонта ще се прояви призрака на Велика Албания. Не е случайно, че и албанският премиер Еди Рама започна да агитира албанците в Македония да гласуват на референдума със „за“. Планираното заличаване на македонската национална идентичност под шумната, традиционна и клиширана пропаганда на либералните глобалисти има конкретна цел. Ако тя има успешен завършек, ще има последствия за целия европейски континент. Моделът ще бъде приложен в рамките на ЕС. В случая смяната на името на македонската държава и нейното бъдещо федерализиране са далеч по-важни от контрола и възпрепятстването на транснационалните енергийни и икономически инфраструктурни проекти. Македонският референдум носи в себе си потенциал за реформирането на ЕС от група ясно дефинирани национални държави. Целта е европейската периферия да се превърне във федерация на регионите, населени с биомаса. Либералните глобалисти експериментират в Македония „гъвкав модел“ за размиване на националната идентичност на периферните европейски държави. В резултат на експеримента регионите ще имат по-голяма тежест от националните правителства на кретащите периферни европейски псевдодържави. Референдумът в Македония търси преформулиране на същността на европейските национални идентичности. Нима в Каталуния не върви подобен процес. Нима в Белгия няма сходство по отношение на конфликтите между валонци и фламандци.
Накрая, бих искал да кажа, че не виждам никаква етническа разлика между македонец и българин. Независимо от напечатаните от трагичната ни история етикети „македонец“ или „българин“. Както много учени лингвисти от Европа, считам че македонският език е западен български диалект. Ето, това е темата.
