Седни до мен момче, да си поговорим.
Не съм говорила, отдавна със човек.
С добичетата много често спорим.
Сама живея тук, животът не е лек.
Не съм говорила, отдавна със човек.
С добичетата много често спорим.
Сама живея тук, животът не е лек.
Дядото отдавна се спомина .
Но гробът му е чист и подреден.
Руши се селото, година след година.
Ще го затрият може би след мен.
Животът ми премина сред полята.
Сред цъфнал мак и изкласила ръж.
Обичам си животните, цветята.
Тук залюбих моят силен мъж.
Децата ни пораснаха щастливи.
Сред весели игри и детски смях.
Така ухаеха пожънатите ниви.
Сред грижи и надежди остарях.
Няма ги сега усмихнатите хора.
Пораснаха отдавна и нашите деца.
Цветята ми повехнаха на двора.
Отдавна няма ги любимите лица.
Седни момче, вода ще ти налея.
И хляба с мерудийка посолен.
Не зная пак дали ще доживея.
Децата си да видя покрай мен…
Седни момче, не бързай!
