Днешните новини изглеждат като отделни конфликти, но всъщност започват да се свързват в една обща картина.
В Близкия изток напрежението отново избухна. След американски удари по ирански военни цели Иран нанесе ответни удари с ракети и дронове срещу американски съюзници в Персийския залив, включително Бахрейн и Кувейт. Боевете около Ормуз отново поставят под риск един от най-важните енергийни маршрути на света.
В Европа картината също се променя. Германия обвини Русия в атака с дронове около летище Лайпциг/Хале. Москва отрича. Но ЕС вече говори за нови мерки и още по-сериозна подкрепа за Украйна.
Урсула фон дер Лайен даде ясен сигнал, европейската подкрепа за Украйна и инвестициите в европейската отбрана ще продължат да растат.
И тук идва още един интересен момент.
Европа все по-често говори за огромните частни спестявания на европейците като потенциален ресурс за бъдещи инвестиции. Парите на гражданите трябва да бъдат „мобилизирани“ за икономиката и стратегическата сигурност.
А на другия фронт, технологичният, Илон Мъск говори за бъдеще с огромен брой хуманоидни роботи. Според неговата визия броят им може да достигне стотици милиони, а в по-дългосрочен план, около 1 милиард робота.
И тогава трябва да спрем за момент и да се запитаме:
Накъде всъщност върви човечеството?
От едната страна, войни, ракети, дронове, санкции, мобилизация на капитали и все повече средства за отбрана.
От другата, изкуствен интелект, автономни системи и милиони хуманоидни роботи.
Получава се странен парадокс.
Машините все повече ще могат да работят вместо нас, а хората все още се подготвят да умират вместо държавите си.
AI ще произвежда.
Роботите ще строят.
Алгоритмите ще анализират.
Автономните системи ще воюват.
А човекът?
Ще остане ли свободен гражданин или постепенно ще се превърне във войник, данъкоплатец, потребител и дигитален профил в система, която знае все повече за него?
Това е истинският въпрос на XXI век.
Не дали роботите ще станат по-умни от човека.
А дали човекът ще остане по-свободен от системите, които сам създава.
Защото технологичният прогрес може да освободи човечеството от тежкия труд.
Но може и да създаде нещо много по-опасно:
машини, които произвеждат богатството, алгоритми, които управляват живота, държави, които постоянно се въоръжават и човек, който постепенно губи контрол над собственото си бъдеще.
Не вярвам, че бъдещето трябва да бъде война срещу война.
Не вярвам и че технологията трябва да бъде човек срещу машина.
Следващата цивилизация трябва да бъде технология в служба на човека.
Защото ако успеем да създадем машини, които могат да вършат почти всичко, но не успеем да създадем общество, в което човекът е свободен, достоен и защитен, тогава няма да сме спечелили бъдещето.
Ще сме построили по-съвършен свят за машините и по-несвободен свят за човека.
